В първо публично изявление за медиите две седмици след опита за преврат в Турция, посланикът на София в Анкара Надежда Нейнски заяви, че сега най-важно за България е Турция да остане стабилна, защото, ако се дестабилизира, споразумението й с ЕС за бежанците не би могло да действа. И предупреди, че ако Турция влезе в спирала на насилие и репресии, тя ще престане да е разпознавана като сигурна страна за бежанците, а европейското право изключва връщане на бежанци в държави, където няма гаранции за сигурност.

За да се избегнат различия в оценките, по време на самия опит за преврат и дните около него по нареждане от София посланикът не правеше изявления и с това бе поверено на единици официални лица на високо равнище. Явно изявленията на Нейнски са подчинени на указания от София и две седмици по-късно.

Посланикът фактически възпроизведе опасения, изразени публично от премиера Бойко Борисов само ден след метежа, когато той каза, че ако Турция беше изпаднала в дестабилизация, България щеше да се види в положение да бъде припозната като първа сигурна страна за бежанците и да бъде задължена да приема всички, които бягат от конфликти. Повтарянето на същата теза две седмици по-късно, макар и от посланик Нейнски, е знак, че опасението остава в сила.

През последните дни от турска страна неколкократно беше заявявано, че сделката с ЕС за обратен прием на бежанци ще бъде денонсирана, ако не бъде спазен ангажиментът за безвизов режим за турски граждани към ЕС. Еврокомисарят за миграцията Димитрис Аврамопулос увери обаче, че Турция ще продължи да се придържа към ангажиментите си и българското правителство смята, че към момента няма основание да променя общата си политика по въпроса. Но двусмислените изявления карат София да бъде внимателна и да планира мерки за предпазване на България от евентуално неблагоприятно развитие на нещата.

Сега голямото притеснение е, че ако в Турция бъдат нарушавани човешките права и на замесените в опита за преврат не бъде осигурен справедлив процес, ЕС наистина ще откаже на Анкара безвизов режим. А признаци на нарушаване на човешки права има. Както има и радикални реакции на някои европейски страни, като вчерашната на Австрия, чийто външен министър Себастиан Курц призова ЕС да се замисли за алтернативна сделка с Турция за бежанците. Според Виена ЕС като начало се нуждае „от ефективна гранична и брегова охрана” и насочване на задържаните нелегални мигранти към центрове, откъдето да бъдат депортирани в родните им страни или в безопасни транзитни държави.

Опасенията на София се засилват допълнително от наблюдаваното през последните дни активизиране на каналите за трафик на мигранти през България. В тази връзка вътрешният министър Румяна Бъчварова обяви, че за пресичане на тези канали ще се създаде специална структура към МВР. Скоро се очаква в страната да пристигнат 60 полски офицери и специализирана техника, поискани от европейската агенция ФРОНТЕКС за по-ефективен граничен контрол. Процесите на миграция са толкова динамични, че дори и добрите новини за тях са малка утеха. Каква утеха е например новината, че в Сърбия има намаляване на притока на мигранти от България и преориентиране на досегашните бежански потоци през други държави, ако това намаление е съчетано с увеличаване на притока на мигранти в Гърция, над половината от които са съсредоточени по границите с България и Македония? А всяка новина освен това е и предпоследна.