Змийски стражи, изсечени в скалите, хилядолетия наред охраняват забулени зад непристъпна гора тайни. Верни на своите езически богове, те бдят над изоставено светилище и пазят знания за отминала цивилизация.

Т.нар. Змийски град край хасковското село Сърница разкри за първи път частица от загадките, които е закодирал в дълбоко скътаните си земи, на 1 юни т.г. Тогава журналистическа група начело с Паулина Михова предприема пътешествие към култовия комплекс „Орлови скали” с намерението да го заснеме. Ала съдбата се намесва и тримата дълго се лутат в гора, която ги поглъща.

В един момент попаднахме в непристъпна местност – разказва Паулина Михова. – Започнах да гледам скалите и да се питам какви са тези ниши на върха. Знаех, че има ли ниши, трябва да се мисли за светилище. И докато се взирах, в краката ми се увиха няколко змии – водни смокчета, нали наблизо имаше река. Решихме да снимаме с дрон и на екрана се показаха първите изсечени в скалата змийски глави. Грубо пресметнато, говорим за комплекс в мащаб 800-900 м., разположен в полукръг. Става дума за местността Дикилиташ край с. Сърница, която се намира в близост до „Орлови скали” и до свещения праисторически комплекс в с. Ночево.

Погледнати отвисоко, в скалните масиви ясно се открояват изсечени глави на змии, човешки профили, стълби, ниши, образувание с формата на паралелепипед, пещера. За да разгадае тайните в тях, на помощ идва проф. Ана Радунчева. Тя е археолог, член на Археологическия институт към БАН и изследовател на древните светилища в Източните Родопи.

Не става въпрос за град, а за редица от скали, в която змийските изображения са натурални или съчетание между човешко тяло и змийска глава– категорична е тя. – Доста повече са, отколкото на други места, и представляват поредната новооткрита част, принадлежаща към Родопската система от праисторически светилища.

Според проф. Ана Радунчева има повече от 250 подобни култови комплекса, пръснати в Родопите. Тя е убедена, че новооткритите змийски фигури са изсечени от човешка ръка някъде около осмото хилядолетие преди Христа. По думите й, хората, създали светилището край Сърница, принадлежали към високоразвито общество, което обаче изчезнало мистериозно около четвъртото хилядолетие. И макар и да имало наченки на светска власт, в него водещо било духовното начало и по-точно авторитетът на жреците. За това свидетелстват изсечените в скалата стъпала, които водят към небето. Именно на върха им заставали духовните първенци.

Змията е персонаж, който присъства многоаспектно в праисторическата духовна култура – обяснява археоложката. – Понякога тя има охранителни функции – пазител на останките от костите на жертвените животни, на други места пък е нещо като двигател на времето. Змията е също така медиатор между човека и боговете в главните култове, които се обслужват в скалните светилища, особено в края на каменно-медната епоха, когато вече е създадена институцията на висшето жречество.

В родопското светилище Белинташ също е открита огромна змийска фигура с тяло на човек, но от чиято шия виси човешка маска, допълва проф. Радунчева.

Змийското светилище ще остане още малко игра на въображението най-вече за любителите на конспиративните теории, които отсега вещаят наличието на енергийни полета и непознати сили в местността. Наесен обаче, когато листата на дървета окапят и се разкрие ясна гледка към съхранилия тайните си древен комплекс, ще се намесят археолозите. Стига, разбира се, преди това да се намери така нужният за българската наука спонсор.