Обстановката след опита за военен преврат в Турция постепенно се успокоява по отношение на съседните страни. Транзитът през граничните пунктове се нормализира и комуникациите се връщат към нормалното си русло. Непосредствените реакции отстъпват място на размисъл и станалото в Турция днес ще се обсъжда в Брюксел на заседание на Съвета „Външни работи“ на ЕС, на което България е представена от външния си министър Даниел Митов.

Повод за размисъл събитията в Турция дадоха и в България, напомняйки, колко важна е и за нея стабилността в южната съседка. Турция е най-големият непосредствен съсед на България, държава с многократно по-висока икономическа и военна мощ, първостепенен търговски партньор, приемник на хиляди етнически турци от България, както и ежедневен домакин на хиляди български граждани, посещаващи я с цел туризъм. Вероятно затова, политическите реакции показаха, че опитът за преврат се възприема еднозначно, без разлика от убеждения и партийна принадлежност.

Президентът Плевнелиев веднага заяви, че стабилността и мирът в Турция са от първостепенно значение за България и тя подкрепя демократично избраните й институции, а още по-директно премиерът Борисов каза, че не подкрепя подобно неспазване на Конституцията и опит за взимане на властта чрез сила. Толкова еднозначна реакция на президента и премиера беше малко необичайна предвид различията им напоследък по други въпроси от първостепенно значение, като например противостоенето на Русия в Черно море. За да избегне разнобой в официалните си позиции, София стигна и до крайността да помоли посланика си в Анкара да не коментира ставащото.

Еднозначна реакция предизвикаха събитията дори сред непримирими опоненти като Движението за права и свободи и партията ДОСТ. Втората се отцепи от ДПС включително заради различно отношение към Турция и взаимни обвинения в тази връзка. Това не попречи двете партии сега категорично да осъдят опита за преврат и да подкрепят законно избраните институции в южната съседка.

Неочаквано, БСП определи като адекватна реакцията на управляващите към събитията в Турция, а предвид усложнената обстановка, в името на националната сигурност се отказа да иска вот на недоверие към правителството и реши да предложи на силите, с които часове преди преврата бе обсъдила това намерение – АБВ, ДПС и БДЦ, темата да бъде снета от дневен ред. Новият лидер на социалистите Корнелия Нинова смята, че ситуацията може да наложи оттук нататък свикване на Консултативен съвет по национални сигурност при президента на републиката. Това становище на социалистите пък съвпада с позицията на националистите от „Атака“.

Съвпаденията в реакциите на яростни политически съперници по отношение на Турция вероятно се дължат и на факта, че нейната стабилност е не само принципно, но и критично важна за България в момент на безпрецедентен миграционен натиск от Близкия Изток към ЕС. При дестабилизиране на Турция, България би се оказала лишена от днешния буфер между нея и размирния Близък Изток, и правно задължена да приема тя, а не Турция, в качеството на първа сигурна страна, масовата миграция, напираща от Изток към Западна Европа. За подобна роля България определено няма ресурс.

Сегашната обстановка в Турция дава основания за тревоги и опасения от неблагоприятно развитие на вътрешното положение в страната. По тази причина вниманието в София към южната съседка продължава да е повишено и изразените досега позиции и становища едва ли трябва да възприемаме като окончателни и последни.