Вече няколко години българските правителства се опитват да съживят занемарените търговско-икономически връзки с пазарите на Изток. Миналата година най-впечатляващи в това отношение бяха правителствените визити в Китай и Индия. Най-силен интерес тази година предизвикасъстоялото се през седмицата посещение на премиера Бойко Борисов в Иран. Разговорите в Техеран се състояха скоро след отмяната на ембаргото, наложено от Запада на тази страна заради ядрената й програма. Според София и Техеран моментът е благоприятен за съживяване на двустранните отношения.
С това разбиране двете страни обявиха амбициозни намерения за сътрудничество в търговията, енергетиката и туризма. Обсъдено бе предложение България да се присъедини към нов транспортен коридор между Персийския залив и Черно море, който да свързва Иран, Армения и Грузия. Иранската страна прояви сериозен интерес към проекта за изграждане на газовата връзка между Гърция и България, както и към този за терминала за втечнен природен газ на Александруполис, с оглед на перспективата да доставя към страната ни през южната съседка. Това намерение е в пълен унисон с амбицията на София за разнообразяване на пътищата и източниците на газовите доставки.
В годините на международно ембарго достъпът на Иран до международната търговия беше силно ограничен и банките му влязоха в „черния списък” на ЕС и САЩ, в резултат от което днес продължава да изпитва затруднения в разплащанията си в международната търговия. В тази връзка българската делегация предложи сътрудничество в областта на финансите и банковото дело, което не само да даде импулс на двустранните икономически връзки, но и да улесни разплащанията на иранския бизнес със страните от ЕС. Понеже въпросът не е от изключителна национална компетентност, премиерът Борисов пое ангажимент да го постави на всевъзможни нива, включително на Европейски съвет.
Но най-силен интерес и високи очаквания визитата предизвика с намерението на България да сондира възможностите Иран да закупи произведеното от „Атомстройекспорт” руско оборудване за отменения й проект за АЕЦ „Белене”. За София въпросът е от изключително значение, защото благоприятно развитие би минимизирало загубите от отказа й да реализира проекта „Белене”. Същевременно, за Иран придобиването на неизползваемото в България руско оборудване е от потенциално висок интерес, предвид обстоятелството, че би могъл да ускори реализацията на проектите му с Русия за нови ядрени мощности на негова територия. Президентът Роухани разпореди на българското предложение да бъде обърнато внимание, но въпросът е от изключителна сложност, не само поради техническото си и финансово естество, но и по политически причини. Макар Иран да убеди Запада, че няма планове за ядрено оръжие, Израел продължава да се опасява, че Техеран иска да придобие ядрени технологии само и единствено с военен мотив. Но според българския външен министър Даниел Митов, в Израел са наясно, че в конкретния случай става въпрос за търговски взаимоотношения, които са взаимно изгодни и по никакъв начин не го застрашават. С тази увереност българската делегация предложи в Техеран да сподели с ирански експерти и опита си, свързан с отработеното ядрено гориво от АЕЦ „Козлодуй“.
По време на визитата на премиера Борисов бяха подписани три двустранни документа, целящи да поставят на нова основа отношенията в сферата на взаимните инвестиции, транспорта и съобщенията и сътрудничеството между малките и средни предприятия. Сериозните развития обаче тепърва предстоят. Грижа за това ще има и работна група с учени и представители на високотехнологични компании за обмен на опит и развиване на икономическите отношения. Предстоят експертни посещения във връзка с потенциалното сътрудничество в ядрената енергетика. Очаква се и продължаване на политическите разговори с ответно посещение на иранската страна. Съживяването на връзките вече е факт, но е още в самото си начало.
"Ако Народното събрание не приеме държавния бюджет за настоящата година, могат да последват протести". Това заяви в интервю за БНР главният икономист на КНСБ Любослав Костов. "За пореден път бюджетът става заложник на политическите интриги и на..
Българският език и култура ще продължат да се изучават в училища в Украйна, а украински студенти от български произход и занапред ще бъдат приемани приоритетно в нашите висши училища. За това се договориха образователните министри на двете страни проф...
"Позицията на правителството е константна. Българската православна църква (БПЦ) е една и неделима. Нейното единство е от особена важност за обществото. При съобразяване с принципите на правовата държава и разделението на властите, решението на въпроса с..
Темата за качеството в предучилищното и училищното образование е ключова за България, но към Закона за предучилищно и училищно образование няма..
190 години чества през 2025 година Априловската гимназия в красивия старопланински град Габрово. Стъпила на традициите на Габровското взаимно училище..
Метеорологичната обстановка в южната половина от страната остава усложнена. С временни прекъсвания, снеговалежът ще продължи, прогнозират синоптиците от..