Днес отбелязваме най-сладкия празник – Европейски ден на шоколада. На 7 юли 1550 г. от Америка е доставена първата партида какаови зърна в Испания. Ето защо тази дата е избрана от европейците за честване на шоколадовия празник. Смята се, че ацтеките са първите, които са правили шоколад като го наричали „храна на боговете“ и го свързвали с богинята на плодовитостта. Първото шоколадово блокче е направено от Джон Кадбъри през 1842 г., а по-късно Даниел Петер създава млечния шоколад като добавя мляко към оригиналната рецепта.

В този ден на изкушения се срещаме със сладкаря Алекс Иванчев, който вече два пъти печели титлата „Най-добър сладкар на България“. Младежът е новатор и успява да впечатли журито на конкурса с прецизност и невероятен вкус. Тотално смачква конкуренцията с красивите скулптури, които измайсторява от шоколад и заема първото място. Когато е втори клас, Иванчев забърква кекс, за да зарадва майка си и може би това поставя началото на неговата захарна приказка. Въпреки това, младежът не е сигурен, че това е неговото призвание, докато не заминава на стаж по готварство в Катар. Там той бързо трябва да избере, с какво да се занимава – студена кухня или сладкарство. Избира второто, основно защото до този момент повечето му опити да направи хубав десерт били неуспешни. Алекс се мотивира, попива всички движения и умения от ментора си в ресторанта, което му помага да застане начело на българските сладкари по-късно. Учителят му бил с доста труден характер, но иначе велик майстор в кухнята. След дълга практика в чужбина и спечелени конкурси, в момента Иванчев е шеф сладкар в голяма верига ресторанти в София и продължава да се усъвършенства всеки ден.

Любовта ми  към десертите идва от моята любов в живота, с усмивка казва Алекс и поглежда към приятелката си Стефи, която също е изкусен майстор на сладки изкушения.

Но винаги ли нещата вървят по мед и масло или в кухнята има и трудности?

Когато човек го прави с любов, не е трудно. Много е прецизно, но не бих казал, че е трудно. Дългите часове работа са тежки, но когато свикнеш, ти става леко. Трудно е да се угоди на всички клиенти. Има много хора, които казват „Аз не ям това“, но всеки добър сладкар или готвач трябва да успее да им предложи нещо, което да ги накара да го опитат и да го харесат, или да ги изненада. Не е лесно, но е много приятно – казва Алекс.

Сладкарят признава, че да имаш муза е задължително и без нея нищо не се получава. Любимият десерт на Алекс не само за правене, но и за ядене, е профитероли с шамфъстък и рози. Младежът описва фаворита си като експлозия от вкусове, които нежно галят небцето.

Освен да опитаме този взривяващ сетивата десерт, Алекс съветва още:

Всички хора да започват да ядат шоколад в големи количества, за да са по-щастливи и доволни, да оценяват работата на шоколатиерите и сладкарите, защото тя не е никак лесна. Шоколад, шоколад и пак шоколад. Хубавият шоколад не е вреден, даже е полезен, ако не се прекалява с него.

А ако на някого му стане тежко от ядене на десерти, добри дестинации за разходка са известните европейски музеи на шоколада в Брюж (Белгия), Кьолн (Германия), Гайсполсхайм (Франция) , Барселона (Испания), Прага (Чехия) и др.

Снимки: личен архив