Идеално окосената английска трева, белите екипи и святата неделя за почивка – едва ли има по-консервативен тенис турнир от „Уимбълдън”. Но зад традициите му надничат огромна почит към историята и овенчаване на най-добрите с ореол. И в дните, когато световният тенис елит си оспорва поредните трофеи, в Лондон отново се говори с възхищение и признателност за славната фамилия Малееви.

Юлия Берберян, която превърна трите си дъщери в шампионки, получи наградата „Майка” на Женската тенис асоциация WTA по време на най-престижния турнир в света – „Уимбълдън”.

Тази награда възприемам с радост и сега разбирам какво чувства напоследък известният американски скулптор от български произход Христо Явашев, известен като Кристо. Той направи инсталацията си „Плаващи кейове“, за да имат хората усещането, че ходят по вода или че летят. И аз така се чувствам, казва Юлия Берберян.

Бляскавият успех си има цена, но „когато човек успее, като че ли забравя всички трудности“, подчертава събеседничката ми.

Юлия Берберян е 20-годишна, когато за първи път чува думата „Уимбълдън”. А когато най-голямата й дъщеря Мануела е на 12, си помечтава да я изпрати на „Ориндж боул” в Маями.

Пристигнахме ден преди турнира – на 40 градуса, а тръгнахме от минус 20 в края на декември – спомня си треньорката. – След като началникът на ЦСКА ми беше казал, че и Господ не може да ми помогне, получихме паспорти в последния момент. Така се озовахме в Маями на 60 градуса разлика и Мануела за много малко не стана първа от 128 деца от цял свят. Жегата, влагата в Маями, за първи път такъв непоносим климат – това никога няма да се изтрие от съзнанието ми – и моето 12-годишно дете. Бяхме облечени в някакви екипи и маратонки – толкова парцаливи, че като се видим на снимки, се смеем.

Следват успехи, ненадминати до днес в историята на българския тенис. Мануела достига до трето място в световната ранглиста, Катерина се нарежда шеста, а Магдалена четвърта. И всичко това – постигнато с изключителните усилия и сплотеност в рамките на едно-единствено семейство. Федерацията по тенис не само че не помага за развитието на техния талант, но прибира 10 процента от наградните фондове. Паспортите и визите пък винаги са под въпрос.

Аз съм била работеща майка и децата ми са израснали около мен на тревата на ЦСКА. Неусетно започнаха да играят, неусетно започнаха да печелят мачове, неусетно станаха шампионки за жени, когато бяха на 13 години. Просто се работеше от сутрин до вечер, шест дни в седмицата, понякога и в неделя. Не съм си поставяла никакви високи цели.

Така Юлия Берберян отговаря на любопитството около тайната съставка на успеха. И добавя, че ако я знае, би я споделила. И тъй като целият й живот е посветен на тениса, включително с новооткритата академия на фамилия Малееви, тя има трезв поглед спрямо най-добрите ни състезатели, които, за съжаление, тази година отпаднаха рано на „Уимбълдън”:

Цветана Пиронкова и Григор Димитров станаха прекрасни състезатели. А това, че някой си позволява да нарече Григор „провален талант” е толкова жестоко, че ако са искали да го заболи, са постигнали целта си. Сигурно много го е заболяло. Но аз не вярвам, че те са провалени таланти. Борят се в сфера, в която не е никак лесно. Поздравявам ги за това, което са направили, защото то не е никак малко и вярвам, че има още какво да покажат - на себе си, а не на тези, които ги съдят с лека ръка.