В разгара на лятото на 1914 г. цар Фердинанд издава указ за създаване на Военноисторическа комисия при Щаба на армията. Тя трябва да отговаря за бъдещ комплекс от музей, архив и библиотека, които да съхраняват паметта за българската история. Две години по-късно, в разгара на Първата световна война, със заповед № 391 от 4 юли 1916 г. официално се поставя началото на Националния военноисторически музей (НВИМ) в София, „...за да се съхранят за вечни времена всички предмети, свързани със събитията, които бележат най-важните страници на нашата военна история...”. Днес Музеят отбелязва своя 100-годишен юбилей и отново се връща назад във времето. Tези 100 години са преди всичко години на история, на памет, но и на голяма отговорност към идните поколения. Не случайно изложбата, с която отбелязваме юбилея, е озаглавена „Първите 100 – чрез нея даваме отговор на въпроса какво са всъщност тези 100 години – обяснява Калина Хинкова, директор на Дирекция „Музеен маркетинг, връзки с обществеността и образователни програми” в НВИМ.
Изложбата се открива на 5 юли, в рамките на Ден на отворените врати, който ще продължи до 22 часа като подарък за празника от страна на музея към неговите посетители.
Изложбата е реверанс към онези, без които ние днес нямаше да съществуваме. Това са преди всичко създателите на музея в лицето на Министерство на войната, дарителите, без които нашият фонд нямаше да бъде толкова богат и атрактивен и, разбира се, музейните работници през годините. В експозицията представяме избора на колегите ни, които със своята работа са допринесли за събирането на артефактите, вече един милион, които притежава музеят за идните поколения. Общата изложба „Първите 100” ще продължи до септември, но само във вторник (на 5 юли) част от нея ще бъдат уникални експонати, които по принцип музеят не е показвал или е показвал извънредно рядко. Сред тях е голямото огърлие на ордена „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий” – най-високото отличие на Царство България, чийто единствен носител и негов Велик магистър е монархът. Ежедневният и официалният жезъл на Борис III – едни от най-ценните царски символи, изработени по поръчка. Ще покажем яйца на Фаберже, които музеят съхранява във сейфове. Ще могат да се видят и уникални бижута, произведения на ювелирното изкуство, за които публиката трудно би предположила, че могат да бъдат съхранявани в един военен музей – разказва Калина Хинкова.
В експозицията е отделено специално място на всички дарители, благодарение на които НВИМ е обогатявал своя фонд и история. За първи път ще могат да се видят лични саби и ками източен тип на първия български княз Александър I, както и Великият кръст на военния орден „За храброст“, дарени от графиня Йохана Хартенау, съпруга на княз Александър I Батенберг. Сред експонатите ще бъде и перодръжката и мастилницата, с които ген. Православ Тенев подготвя заповедта за създаването на Военния музей, и писалището, на което ген. Никола Жеков я парафира на 4 юли 1916 година. Богатството и разнообразието от артефакти, съхранени в музея за този век, ще бъде показано и чрез някои от слабо познатите, но изключително любопитни колекции. Колекцията „Музикални инструменти“ ще ни покаже как през годините се съчетава изкуството на войната с това на музиката. Експозиционната част „Архив“ ще ни потопи в необятния свят на държавни, обществени документи, научни издания и топографски карти. Сериозно обогатена ще бъде и колекцията „Знамена“, в която ще бъдат представени малко познати елементи от бойните знамена на армията – символи на държавността и независимостта. За първи път достъпни за посетителите на НВИМ ще бъдат фондохранилищата и реставрационните ателиета. А за най-малките ще има изграден специален детски кът.
Чрез изложбата „Първите 100” и съпътстващите юбилея прояви НВИМ изгражда мост между минало, настояще и бъдеще, за да помним и предаваме.
В момента НВИМ е едно голямо семейство от четири музея – нашият музей в София, Музеят на авиацията в Крумово, Военноморският музей на Варна и Парк-музей на бойната дружба – 1444 г. „Владислав Варненчик” във Варна. Радваме се на голям интерес от страна на публиката и се надявам и за в бъдеще да успяваме да отговорим на потребностите на нашата публика. Надявам се да организираме все по-интересни изложби и програми и да посрещнем с достойнство 125-годишния ни юбилей. Не случайно правя тази препратка защото от началото на тази година в Националния военноисторически музей в София имаме ситуирана Капсула на времето. В нея през цялата 2016 година ще събираме и пазим спомени и препоръки от нашата публика, както и наши собствени, свързани с музея с апел към нашите колеги, които след 25 години ще имат задачата да отворят тази капсула на времето и да направят връщане назад, да се запознаят и съобразят с преданията, препоръките и задачите, които сме им оставили – завършва Калина Хинкова.
Снимки: БГНЕС, БТА и БУЛФОТО
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..