В рамките на срещата на ЧИС в Сочи българският външен министър Даниел Митов разговаря с руския си колега Сергей Лавров. В България срещата се очакваше с подчертан интерес, не само защото беше първа на това ниво от две години насам. Предния ден министър Митов бе представил в парламента позициите на България за предстоящата среща на върха на НАТО във Варшава. Разговорите съвпаднаха с цяла поредица опровержения, че България е имала намерение да участва в регионална флотилия за противопоставяне на растящото руско присъствие в Черно море. Малко след срещата на Митов с Лавров премиерът Борисов обяви, че Митов е отишъл на нея със задачата да се опита да нормализира, ако е възможно, крайно острата позиция на Русия към България.

Българският външен министър сподели, че разговорът му със Сергей Лавров е „бил много открит” и е поставил на масата повечето от откритите въпроси и проблемни моменти, „които са се понатрупали”.

В контекста на поставената му задача Митов отново увери Лавров, че България няма да участва във регионални военни  формации в Черно море, а действията й в региона ще са изключително под егидата на НАТО, съобразно с конвенцията от Монтрьо, ограничаваща срока на пребиваване в Черно море на военни кораби на нечерноморски държави. Митов е уверил също, че България не възприема натовските учения в Черно море като мярка срещу Русия, а като възможност за развитие на националната си отбрана. Очевидно е, че независимо от това разбиране, преодоляването на проблема с военноморската активност в региона няма да е функция на някаква особена национална политика, а на общите отношения на НАТО с Русия.

Подобно стоят нещата и сферата на енергетиката, предизвикала в двустранните отношения силни напрежения. В разговорите с Лавров Митов изрично заяви, че „всички енергийни проекти на територията на България трябва да бъдат реализирани задължително по европейското законодателство“. От това следва, че очакванията на кабинета за размразяване на проекта за строеж на газопровода „Южен поток” и вкарването му в планове за изграждане на газоразпределителен център край Варна, също не са функция от националната политика на България, а функция на договорености между Русия и ЕС. Проблемен момент в българо-руските отношения са санкциите и контрасанкциите между ЕС и Русия, но те също не зависят от волята на България, и както премиерът Борисов допусна, тази година вероятно няма да паднат, като може да очакваме частично облекчаване догодина в сферата на земеделието.

Вероятно затова, макар и разговорите между външните министри на България и Русия в Сочи да протекоха открито, те бяха отразени основно от българските медии, а руските впечатляващо ги подцениха. За сметка на това, разговорите на министър Лавров с турския му колега Мевлют Чавушоглу бяха определени като много дружелюбни. Министър Лавров не коментира срещата си с Митов, но по повод на тази с Чавушоглу даде да се разбере, че след инцидента със свалянето на руския самолет от турските ВВС, отношенията между Москва и Анкара се нормализират и контактите им, включително във военната сфера, ще се развиват.

Докато в Сочи турският министър обяви готовност за предсрочна среща на президента Реджеп Ердоган с президента Владимир Путин, в София премиерът Борисов коментира, че не се планира негова среща с Путин, защото такива срещи се правят, когато на тях има какво да се договори или предложи. От което се подразбра, че конкретна „нормализация“ на отношенията с Русия в момента не може да очакваме, защото засега тя е не повече от едно добро пожелание.