Недалеч от Трън към границата със Сърбия се намира уж познатият, но всъщност доста непознат за самите българи град Брезник. Независимо от запазените тук археологически следи от времената на траките и древните римляни, градът не се ползва с голяма популярност сред туристите.

Аниела Асенова е краевед и историк. Тя от дълги години обикаля с децата от местното училище из брезнишкото поле в търсене на свидетелства за хилядолетната история на града. В организирания от нея училищен музей сред експонатите има и тракийска оброчна плочка. „Историците, които идват в Брезник, казват, че няма нищо интересно в нашия край, но това не е така”, е категорична Асенова.

В нашия край има много лековити изворчета. По спомени на възрастни хора, по легенди, направихме опис и на тях. По-голяма част от тях лекуват очни заболявания, обяснява г-жа Асенова и допълва, че изворчетата и днес са много посещавани, а около тях можете да видите знаци, оставени от хората, намерили изцеление.

Най-известен е познатият от древността извор с минерална вода, изключително богата на желязо, на близкия хълм Бърдото. През 1907 г. брезничани представят „желязната” си вода на Лондонското изложение и се завръщат със златен медал. От същата вода, но с по-слабо съдържание на желязо, можете да си наточите от чешмата пред църквата „Света Петка” в подножието на Бърдото. Допреди години малцина от минаващите през Брезник туристи са чували за тази църква, въпреки че е паметник на културата от национално значение. Днес тя става все по-популярна благодарение на Аниела Асенова и нейните ученици, които пресрещат туристите на градския площад, канят ги да посетят храма и да изслушат увлекателна беседа за неговата история.

Тук първо е имало тракийско светилище. През ХV век е построен храм, но местният кърджалия Кара Феиз го разтуря. След това местните свещеници въздигат наново храма. Това са неща, които събуждат гордост. В двора на църквата има и надгробни турски паметници. Когато разтурят джамията в града, те са донесени за съхранение в църквата, казва Аниела Асенова. На въпроса ми, не ги ли притеснява това, че в двора на православен храм се съхраняват ислямски символи, отговаря: Не, защото това са ръчно направени образци на османското изкуство. Освен това всички чужденци, които посещават храма, казват: „Ето, има търпимост между исляма и християнството”.

Аниела Асенова разказва, че когато при земетресение през 1858 г. падат кубетата на софийския храм „Света Неделя”, брезничани отиват да помагат – бедните с труд, богатите с пари. В знак на благодарност получават на достъпна цена богослужебни книги от 1765 г. „В тези книги има много история и може да се научи за събития и хора в Брезник. Част от нещата, които знам за града, ги черпя оттам”, споделя Аниела Асенова. А ето какво разказа тя за името на града:

В източната си част хълмът Бърдото е бил осеян с брези. Там се намира старо тракийско светилище, за което споменава в трудовете си само проф. Димитрина Митова-Джонова и което не е проучено от други археолози. Това са каменни кръгове, издялани в самата скала, но не са воденични. Има и улейчета, най-вероятно за  възлияние с вино. Това е бил храм, обърнат към изгрева на слънцето и брезите. А нашият град носи името на брезите.