България е една от най-проевропейските държави и по това коренно се различава от Обединеното кралство, което е на път да напусне обединена Европа. Вечни приятели няма, има вечни интереси, беше казал лорд Палмерстън от преди повече от 150 години и това в дадената ситуация напълно се потвърждава. Великобритания се оттегля от европейската интеграция, защото смята, че това не е в неин интерес. България остава, защото е преценила, че това отговаря на нейните интереси. На двата края на Европа мислят противоположно.
От влизането си в Европейския съюз през 2007 г. България получи доста изгоди, но и доста притеснения, упреци, обвинения и заплахи. Равносметката като цяло е положителна. За това Великобритания няма кой знае какъв принос, тъй като поначало тя си беше член на общността с особен статут, държеше са малко встрани от континенталните проблеми, а България въобще не фигурираше в списъка на важните за кралството страни нито от стратегическа, нито от политическа, нито от икономическа гледна точка. И в България не се вълнуваха особено от проблемите на острова, с изключение на футбола и кралското семейство.
От тази гледна точка Brexit не означава почти нищо за българо-британските официални отношения с някои малки, но все пак важни изключения. Още повече, че и двете страни остават членки на НАТО и де факто съюзници, което в наше време може да се окаже по-важно от обема на стокообмена или инвестициите.
Колкото още нещата около оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС да са неясни и възможните сценарии за развитие на положението в близките месеци да се множат, остава реална заплахата парите в бюджета на Брюксел да намалеят чувствително, след като Лондон спре да си плаща годишните вноски. А те хич не са малки и според някои експерти 500 млн. евро от субсидиите, които получава България от европейските фондове, са директно от британската хазна. Т. е. реална е опасността с толкова да намалеят европейските пари за изостанала България. И съответно ще нарасне вноската на България, защото британската дупка в бюджета на общността трябва да бъде запълнена.
Много важно от човешка, но и от финансова гледна точка, е какво ще стане с българите, които се намират във Великобритания. Те са повече от 200 000, които учат или работят и изхранват поне още толкова близки и роднини в родината, пращайки им редовно пари. Някои вече са с британски паспорти, други с временни разрешителни като граждани на страна от ЕС, трети пребивават и работят направо незаконно. Всички те ще бъдат по един или друг начин засегнати от предстоящите промени в британското законодателство по отношение на миграцията. И съответно парите, идващи в България ще намалеят.
Иначе на равнище междудържавен стокообмен, преки чуждестранни инвестиции, свободно движение на капитали и стоки едва ли може да се очакват някакви съществени промени. Първо, защото Великобритания и България и досега нямаха особено активни търговско-икономически отношения, второ, защото въпреки сбогуването, не е реално да се очаква пълна икономическа изолация на Лондон от континента. Ефектите, с други думи, няма да са драматични и британците ще продължават да бъдат едни от най-многобройните туристи по българските морски и планински курорти поради изгодните условия.
Най-големи и чувствителни промени се очакват в статута на лондонското сити, което е един от трите най-големи финансови центрове в света. Много чужди и местни банки вече заявиха намеренията си да преместят дейността си в страни от Европейския съюз – Франция и Германия например. Това са обаче проблеми, които вълнуват малцина в България, която нито има капацитета, нито експертизата да участва активно на световните валутни и финансови пазари. А и повечето български банки са собственост на финансови институции от Евросъюза.
Най-лошият сценарий, който се споменава доста често, е постепенното разпадане на Евросъюза след Brexit или реформирането му до такава степен, че България на практика да изпадне от него. Такава възможност не е изключена, но все още никой не знае какво точно ще се получи в крайна сметка и поради това е безсмислено да се правят прогнози за последиците за страната от тази катастрофична прогноза. А че ще бъде катастрофична за България, може да се твърди със сигурност.
Коалицията "Продължаваме промяната"-"Демократична България", която се нареди втора на парламентарните избори на 27 октомври, прие поканата за среща, отправена от първата сила - ГЕРБ-СДС. "След седем парламентарни избора диалогът между първите две..
Учредена днес партия "България може" излиза на българската политическа сцена с амбиция да даде алтернатива на избирателите, които не се чувстват представени в политическия живот. Нейни лидери са политическият и икономически анализатор Кузман Илиев и..
Приключи плановият годишен ремонт на шести енергоблок на единствената българска АЕЦ - "Козлодуй". След проверка от ядрения ни регулатор в 10:07 ч. блокът е включен в електроенергийната система на страната. Освен извършения ремонт с цел повишаване на..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..