В деня на референдума за членството на Великобритания в ЕС социологическо изследване твърдеше, че според 88% от българите, излизането на Обединеното кралство от ЕС не ги засяга. Според 67 на сто резултатът от референдума нямало да се отрази на живота им, а 11% не можели да преценят. В отговорите на анкетираните социолозите видяха ниска степен на запознатост с темата, но прогнозираха, че интересът към случващото се във Великобритания ще става по-чувствителен.

Обостряне на чувствителността пролича, но в средите на политиците, още в реакциите на първите резултати от референдума.

Президентът Росен Плевнелиев изрази съжаление, че една велика сила, символ на свободна търговия и на либерална демокрация, е решила да се изолира обратно в националните си граници. Държавният глава изрази също притеснение, че днес националисти и популисти тържествуват по улиците на Европа, но същевременно изказа увереност, че Обединена Европа, със или без Великобритания, ще да гледа напред.

Премиерът Борисов, чийто кабинет бе заел предварителна позиция, че оставането на Великобритания в ЕС е от общ интерес, след развръзката коментира, че уважава избора на британците. Според Борисов, излизането на Великобритания ще се отрази за България при всички случаи, защото ЕС става по-слаб. Според някои от управляващата партия ГЕРБ, решението на британците за напускане на ЕС ще послужи като лош пример за останалите страни членки, а според някои от Реформаторския блок най-големият риск сега е вълна от следващи референдуми в ЕС. Премиерът обаче отклони да коментира тази хипотеза, отбелязвайки, че ако наистина се получи ефект домино, в ЕС ще останат само България, Румъния и Гърция.

Макар да отчете, че тепърва предстои дълъг процес на реалното оттегляне на Великобритания от ЕС, БСП отсега настоя в процеса на преговорите за него българското правителство категорично да защити интересите на онези 250 000 български граждани, които учат, живеят и работят във Великобритания. Според социалистите, решението на британците трябва да накара ЕС и Европа да изоставят бюрокрацията и формализма и да пристъпят към реалното решаване на проблемите на европейските граждани.

Според националистите от ВМРО, Великобритания е третата икономика в ЕС и излизането и́ от съюза ще е удар върху икономиката на всички останали държави-членки. Според ВМРО, ЕС трябва да е само икономически съюз и да уважава суверенитета на националните държави, защото иначе ще го напуснат и други.

От Националния фронт за спасение на България обаче не виждат симптоми на разпад на ЕС. Резултатите от референдума те интерпретират като възход на приоритетите на националните идеи и на патриотизма, но смятат, че няма драма дадена държава да напусне ЕС, защото е възможно отношенията на свободно движение на хора и стоки между нея и общността да се запазят.

В средите на експертите едни определят Брекзита като знак за необходимост от реформи и рестарт в ЕС, други като предпоставка за ново съотношение на силите в европейските институции, а трети като знак, че трябва да се промени посоката на развитие в ЕС, като вече не се върви към пълна интеграция и увеличаване на държавите в него, а към връщане на част от отнетия национален суверенитет.

Първите реакции на Брекзита в България, колкото и още да са непълни и неокончателни, потвърждават констатацията, че за разлика от други страни в ЕС, в България няма значима политическа сила, която изцяло да се идентифицира с евроскептицизма.