Българската православна църква реши като един от най-големите собственици на земеделска земя в страната да забрани използването във фермите-арендатори пестициди и всякаква намеса в околната среда. Освен на терените, дадени за използване от други фермери, църквата жъне екологични и биоуспехи и в църковните и манастирски ферми, които се прочуха не само в страната с превъзходното качество на произвежданите от тях биозеленчуци, плодове, риба, млечни продукти и мед. Нищо чудно да се окаже, че най-много органични селскостопански продукти у нас се отглеждат с небесна благословия. В това се убедиха и от делегацията на Международната фондация за органично земеделие (IFOAM – International Foundation for Organic Agriculture), които останаха особено впeчатлени от посещението си в екологичния пчелин на Кремиковския манастир край София.

Всъщност биоземеделието е един отрасъл, който бурно расте през последните години, макар това да не личи особено по магазините за хранителни стоки в страната. Биофермите надхвърлиха 6000 и около 90% от техните плодове, зеленчуци, сирена и меса отиват за износ в Германия, Австрия, Швейцария и няколко скандинавски страни, където обаче се препакетират и се продават под познати за местните потребители марки. Засега почти всичко е за износ, защото в страната пазарът е малък и неплатежоспособен, а органичните хранителни продукти са винаги по-скъпи от стандартно отглежданите. Освен това, те невинаги са особено привлекателни на външен вид, особено в сравнение с вносните хибридни сортове, а българите все още повече държат на цвета и формата, отколкото на съдържанието на плодовете и зеленчуците. Така или иначе, 2% от селските стопанства в страната вече са екологични, броят им нараства в геометрична прогресия и целта е до няколко години органичните фермери да станат поне 20% от целия агробизнес.

Но освен че и площите, и фермите за биоземеделие постоянно нарастват, множат се и сортовете плодове и зеленчуци, които се отглеждат по правилата на природата. Към традиционните и типични зеленчуци – спанак, зелена салата, рукола, подправки, пипер, зелен фасул, тиквички, патладжан, млечна царевица, тиква и т.н., вече се добавиха доскоро почти непознатите и екзотични за българските земеделци артишок, маслини и киви, биопчеларството и биовинарството.

Големите проблеми на фермерите-еколози в България идват според тях от липсата на държавни стимули за производството на техните здравословни хранителни продукти. Вярно е, че за новия програмен период 2014-2020 г. на Европейския съюз субсидиите в тяхна полза нарастват пет пъти в сравнение с предишния бюджетен период – от 33 млн. евро те се увеличават на 152 млн. евро. Но това ще дойде от Европа, а българските органични земеделци настояват за съдействие и от българските власти. Министерството на земеделието и храните уверява, че те са приоритет за публичната администрация, но от бюджета и помощите, отпускани от министерството, това не личи особено ясно. Освен това, кога основателно, кога според личните предпочитания на чиновниците, бюрократичните пречки и бариери продължават да тегнат над фермерите, които понякога от правила и документи нямат време и сили да се занимават сос собствените си ниви, градини и ферми.

Радостно е на този фон, че напоследък на вътрешния пазар все по-ясно се откроява една отчетлива и окуражителна тенденция – в по-големите градове на страната постоянно се отварят фирмени магазинчета, в които се предлагат здравословни натурални хранителни продукти с гарантирано качество и произход. И клиентелата им постоянно се увеличава, което показва, че и българските потребители все повече разбират предимствата на природосъобразния начин на живот и хранене. А това обещава добри дни за биоземеделците в страната, които ще могат да се опрат не само на външните, но и на естествения си местен пазар. А вярващите християни няма да останат равнодушни към твърде положителното отношение на БПЦ към екопродуктите.