На 9 юни отбелязахме Международния ден на архивите – ден, свързан с историята и паметта на човечеството. Но и с посланието тази памет да бъде запазена. По този повод председателят на Държавната агенция „Архиви” доц. д-р Михаил Груев посочи, че стратегическа цел на колегията е електронното архивиране.

Светът върви към все по-пълно изместване на хартиените документи от електронните. И това е голямо предизвикателство за архивната колегия не само у нас, но и по света какво да правим с тези електронни документи – отбеляза той. – Ето защо изработването на стандарти, на правила за цялата държавна администрация за съхраняването на електронните документи най-напред в институциите, а след това и за предаването им в Държавна агенция „Архиви”, за гарантиране на тяхната автентичност и сигурност, е  може би задача номер едно на агенцията според стратегията за развитие на електронното управление в периода до 2020 година.

Както отбеляза доц. Груев, това е свързано с развитието на информационните технологии и е обвързано с немалко финансови средства. Те обикновено са дефицитни в държавната администрация като цяло, а в архивната система в още по-голяма степен.

Така или иначе, това е правителствена задача и именно агенция „Архиви” е институцията, която е натоварена  най-напред за изработването на стандарта в една близка перспектива и за приемането на първите електронни документи. От опита, който имаме в контакти с наши колеги от други страни, най-вече от Европейския съюз, знаем, че това е предизвикателство за всички архивни системи.  Защото стои открит въпросът дали след 20, 30, 50 години, тези електронни документи биха били четими и използваеми.

Това налага на всеки 5 до 10 години ъпгрейдването на целия този масив, който във времето ще нараства. Но за световната архивна колегия преминаването на държавните администрации от хартиен оборот изцяло към електронен е предизвикателство. В по-развитите архивни системи обаче има електронно архивиране.

Сред ценните нови постъпления в архива е колекцията на Съюза „Истина”, създаден през 1990 година за проучване на престъпленията на комунистическия режим. В нея има регистрационни листове на репресирани хора, свидетелства за ранните години на тоталитарния режим.

Ще добавим, че миналата година дъщерята на покойния президент Жельо Желев е предала архива на баща си. Дъщерята на неговия предшественик Петър Младенов също решила да предостави архива на баща си. В хранилището е постъпил и богатият архив на видния интелектуалец проф. Марко Семов. Проф. Иван Газдов, бивш ректор на Художествената академия, също направил дарение. Ценно е и постъплението, предоставено от артиста Нино Луканов от Стара Загора, приятел на големия български бас Борис Христов. Луканов е известен артист от старозагорския театър и негов приятел. В дарението има снимки, албуми, отзиви в печата и др.