На пръв поглед България е сред най-добре поставените кандидати за въвеждане на еврото. Страната е задължена да направи това по силата на договора си за влизане в Европейския съюз. От друга страна, българската валута е с фиксиран курс към еврото и на практика 1 евро винаги е равно на 2 български лева. Това е един вид годеж между двете страни, който обикновено става само при наличието на топли чувства между бъдещите младоженци, които си обещават да изчакат малко верни един на друг до официалното сключване на брак.

Да, ама в случая с България и еврото годениците взеха нещо да поувяхват, доста бръчки са появиха по първоначално сияйните им от щастие лица и взаимните чувства изглежда загубиха доста от първоначалната си страст и взаимна отдаденост.

Причините за отдалечаването са най-различни, като вината е и на двете страни. България вече не спазва толкова строго маастрихтските изисквания за публичен дълг, бюджетен дефицит и инфлация, тя си остава и със сравнително недоразвити парични и финансови пазари, позициите й на световните пазари са слаби и колебливи.

Еврото понесе доста удари и от световната финансова криза, и от вътрешнозоновата гръцка криза, възстановяването в еврозоната не е убедително, проблемите остават и придобиват хроничен характер. При това положение нито на България еврото е приоритет, нито еврозоната умира от желание да привлече още членове, които ще дойдат с техните си проблеми. Точно това и каза тези дни Европейската централна банка, която обяви, че от седемте страни, кандидатки за еврото, нито една не е готова напълно и не изпълнява всички изисквания. Това сигурно е вярно технически погледнато, но със сигурност можем да предположим и че доста от страните от еврозоната вече не отговарят на тези критерии. Т.е. проблемът не е само технически и банков, а по-скоро и преди всичко политически. В България си дават сметка, че страната в момента не е желана в еврозоната и кой знае какви усилия за изпълнение на критериите не се полагат. Защото добре помнят урока от Шенген, когато въпреки че изпълни всички условия, страната по чисто политически причини не бе допусната в пространството за свободно движение. Случаят с еврото е сходен. Така че българската политика в момента по отношение на общата валута е „бързай бавно”. Има някакви правителствени планове за влизане в обменния механизъм, но нищо спешно и особено важно.