Международните рейтингови агенции "Стандард енд Пуърс" и ”Фич” потвърдиха оценките си за България като кредитополучател, съобщи Министерство на финансите. Те остават доста скромни и не особено атрактивни за международните инвеститори. И наистина, оценката на ”Фич” от ‘BBB-/ВВВ', съответно в чуждестранна и местна валута, със стабилна перспектива, не предлага нищо атрактивно за големите международни инвестиционни и пенсионни фондове, които обикновено са най-големите купувачи на държавни ценни книжа. Същото важи и за рейтинга на „Стандард енд Пуърс" 'BB+/B' със стабилна перспектива.

Това на практика означава, че когато българското правителство реши да вземе суверенен държавен заем на международните парични пазари, евентуалните купувачи на български дълг първо проверяват какво мислят по въпроса дълговите агенции и какво препоръчват те. В зависимост от техните оценки те решават дали да инвестират в български съкровищни бонове или не и каква цена да искат за дадените на заем на България пари. Колкото по-ниска е оценката на рейтинговите агенции, толкова по-малко инвеститори са склонни да си купят български дълг и толкова по-високи лихви искат за отпуснатия необезпечен кредит.

От тази гледна точка оценките за България са доста скромни и предпазливи, тя не се смята за високорискова държава, но и не се препоръчва за сигурни инвестиции както страните с оценки едно или няколко А. Но свободните пари в света са толкова много, че на практика не се пропускат и на пръв поглед и по-малките възможности тези пари да донесат някакъв доход. Т. е. инвеститори  и в по-несигурните книжа от класа В не липсват и това съвсем наскоро беше за пореден път доказано от България, която взе на чуждите пазари доста изгодни заеми от над 2 мрлрд. евро при съвсем приемливи лихви от около 2 процента.

Оценките на рейтинговите агенции за привлекателността, доходността и сигурността на вложенията в държавни ценни книжа винаги са съпроводени и обосновани от анализи на икономическото състояние на оценяваната страна. При определянето на последните си рейтинги двете международни агенции изтъкват доста предимства на българската икономика, но не пропускат да отбележат и нейните слаби страни. Без да влизаме в излишни подробности, ще споменем само предпазливите и сдържаните им прогнози за икономическия ръст в страната за тази година. И двете агенции смятат, че БВП ще нарасне през 2016 г. с около 2 на сто, което не е върхово постижение и във всеки случай е твърде незадоволително от гледна точка на общото изоставане на страната, което бързо трябва да бъде наваксано, за де се постигне поне някакво прилично европейско равнище.

Доста по-оптимистично настроени изглеждат в Световната банка, чийто представител в България Тони Томсън, сподели, че вижда много резерви в българската икономика, чието оползотворяване би донесло ръст дори от 4 процента.

Колкото икономисти, толкова и оценки и прогнози. Това е отдавна известна истина, която в случая само намира ново потвърждение. Изглежда на този етап доминират все пак предпазливостта и умереният оптимизъм, след като самите български власти приемат, че икономическият ръст ще е по-близък до този, прогнозиран от рейтинговите агенции, отколкото мечтаните четири процента от Световната банка. Но известният с оптимизма си български премиер Бойко Борисов говори даже за 4.5 на сто, така че все пак трябва да се има едно наум.