Триковете с колело Христо открива за себе си, когато е на 14 години. И колкото повече се занимава, толкова повече се увлича, докато в един момент разбира, че това ще бъде неговият начин на живот.  На въпроса ми какво го кара така силно да се пристрасти към този спорт, споделя:

Днес Христо Илиев е на 20 и печели симпатиите не само с добродушната усмивка и неосъзнатия си чар, но и защото е най-добрият хиксър в България с множество награди от страната и чужбина - от Urban Kings и Etnies session в София, варненския FunCity Fest, Balkan bike fest в Скопие, Winner of Belgrade и др. Броят на маниаците като него в страната постоянно расте. Много ме радва, че все повече хлапета се запалват по този спорт, а също така и по-възрастни хора – над 25 години, споделя Христо. Но като цяло в България няма добри условия за практикуване на BMX (Bicycle Moto Cross), или велосипеден мотокрос. Затова те тренират:

Навсякъде. За съжаление, нямаме обособено място. В други страни има специални места с уреди, които предразполагат за безопасно научаване на нови неща. В София има само едно място, което е в Студентски град. То от години е зле поддържано, въпреки че се ползва срещу заплащане, и почти никой не ходи там. По принцип във всеки град има по един байк парк, но условията не са много добри. Малко, колкото да замажат очи, че правят нещо за нас, споделя откровено Христо.

Затова мястото, на което най-често можете да видите столичните байкъри, е градинката пред НДК и особено по стълбичките със съоръжения за преминаване на бебешки колички около фонтаните. Тези съоръжения им заместват специалните уреди. Гледам как Ицо се понася над мраморната настилка, а двете гуми се превръщат в крила – част от снажната му фигура. Седалката му е смъкната на макс. Казва, че това позволява да се правят триковете с превъртане на рамката. Когато се случи да пада, го прави меко. Обяснява, че всеки, който се занимава с екстремен спортове, с времето се научава да пада по-безболезнено: Удряш се, удряш се, докато в един момент разбираш, защо се случва това и спираш да го правиш. Аз като по-малък съм тренирал самбо, в което има много хвърляния и специални начини за омекотяване на падането. Може би и оттам съм попил нещо, пояснява Христо. И все пак, питам, как се отнасят родителите му към неговото увлечение?

В началото се притесняваха. Но видяха, че този спорт ми върви и ми помага като цяло в живота, защото учи на много - на постоянство, приятелство, преценяване на нещата. И започнаха да го харесват. Радват се, че се занимавам с нещо. Точно тийнейджърската възраст - от 14 до 18 години, която е много критична, я изкарах, запален по колелата, и щастливо пропуснах доста аспекти от живота като ученически напивания и безконтролни купони, е откровен младежът.

Когато гледам сложните фигури, които изписва във въздуха, неволно изпитвам страх. В това ли е тръпката – да рискуваш?

Не, аз не съм тип, който обича да прави неща, в които не е сигурен. Обикновено изчаквам, докато преценя, че имам способностите да го направя безпроблемно, поне 99 на сто, тъй като никога няма 100 процента гаранция. И тогава опитвам. Но има хора, особено в екстремните спортове, които се занимават точно заради тръпката, без да знаят, дали ще се получи или ще се претрепят. Явно при всеки е различно.

Споделя, че е много благодарен на карачите от по-старото поколение, които са започвали през 90-те години, когато е нямало интернет и всичко се е учило по метода на пробата и грешката. Много е хубаво, когато има някой по-добър от теб, който да ти обяснява. Те сами са си измисляли всичко, опитвали са го по начина, по който са си го представяли и който не винаги е бил най-правилният. С много упоритост са научили техниките, а после ги предадоха на следващото поколение, разказва Христо. А ето и неговите съвети към начинаещите хиксъри:

Просто трябва много упоритост и да се забавляват, докато го правят. Защото мнозина доста се изнервят, докато опитват нещо ново. Ядосват се, че не се получава. Аз също в началото много се ядосвах. Особено като съм научил нещо и след това опитам отново, а то не се получава. Виках, хвърлях си колелото. Но с времето си казах, че това не е нормално и вече максимално се контролирам.