През последните години България си постави като основна цел в туризма да скъса с утвърдения модел – през лятото на море, през зимата на ски, и да се превърне в целогодишна разпознаваема туристическа дестинация. Така най-пълноценно ще се използват природните, архитектурни и исторически забележителности, на които е щедра нашата земя, а туризмът ще се превърне в устойчив отрасъл, успешно осигуряващ поминък на местното население. Тази идея е заложена в Стратегията за устойчиво развитие на туризма до 2030 г. с акцент на възможностите за специализиран туризъм. Това бе и темата, която събра през уикенда на Национална кръгла маса в Аграрния университет в Пловдив водещи учени и изследователи - „Специализирани видове туризъм – предизвикателства и перспективи”. Бяха разгледани възможностите за екологичен, винен, селски и градски, прохождащия „бавен” туризъм, основан на концепцията за здравословен бавен живот, достъпността на туристическата среда за хора с увреждания и други теми.

Интерес сред чуждите гости на форума предизвика докладът на Вероника Денизова от УНСС за позитивния опит в туризма на малкия черноморски град Каварна, добил популярност като културна и рок столица на България с ежегодните си прояви Международен младежки фолклорен събор „С България в сърцето”, Миден и рибен фест, Седмица на морето и Каварна рок фест. Този богат културен календар спомогна за икономическото развитие на региона като нова атрактивна дестинация и за удължаване на туристическия сезон. През последните години в градчето са свирили множество български и чужди банди, сред които звездни имена като Motörhead, Manowar, Scorpions, Deep Purple, Europe, благодарение на инициативността на кмета на града Цонко Цонев. От края на миналата година обаче градът е с нов кмет и бъдещото развитие на Каварна в тази посока е под въпрос.

Една от съвременните форми на алтернативния туризъм е все още слабо застъпения в България орнитологичен туризъм. Той бе разгледан в доклада на Веселина Атанасова-Георгиева от бургаския Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Благоприятни условия за развитието на този вид туризъм предлага Бургаският регион. Най-значим фактор за това е минаващият през българското черноморско крайбрежие Виа Понтика – един от основните прелетни пътища на птиците от Европа за Азия и Африка, сред които 78% от всички бели щъркели и цялата популация на розов пеликан в Европа, редките видове царски орел, египетски и белоглав лешояд. Поморийското езеро и Атанасовското, Мандренското и езерото Вая край Бургас са едни от пунктовете по Виа Понтика, където мигриращите птици традиционно спират за почивка, зимуване и гнездене. Затова влажните зони в региона са най-притегателното място за орнитолозите от България и за хиляди туристи от Европа. Двата най-добри и модерни туристически центрове за наблюдение на птици са изградени именно там от Българското дружество за защита на птиците и федерация „Зелени Балкани”.

Като възможност за развитието на туризъм, не зависещ от сезонните ограничения, Галина Илиева от Икономическия университет във Варна разгледа хазартния туризъм, насочен към израелския пазар. Най-привлекателни за този вид туризъм се оказват черноморските ни курорти Златни пясъци и Слънчев бряг. По данните от доклада развитието им в тази посока е много успешно. Следва обаче да се обърне внимание на заведенията за хранене и качеството на предлаганата храна. Олинклузивната форма на изхранване е занижила стандартите на храната, а този тип туристи държат изключително много на качеството на предлаганите услуги, се подчертава в доклада.

Говорейки за алтернативен туризъм, не можем да не спрем вниманието си на бързо набиращия скорост през последните години винен туризъм, както в световен мащаб, така и у нас. Той се превръща във водещ вид туризъм за гр. Мелник и Тракийската низина.

Изводът от представените на Кръглата маса разработки е, че туристическата индустрия се очертава като много важен сектор за икономиката на страната и един от малкото отрасли, които през последните години демонстрира устойчива тенденция на ръст, като приходите в бранша са в голяма зависимост от потока на чуждестранните туристи. Успешната и постоянна работа в тази посока ще спомогне за постигането на целта, заложена в Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България до 2030 г., а именно да станем страна, заемаща водещо място сред петте топ дестинации в Централна и Източна Европа.

Снимки: БУЛФОТО