На Международното оръжейно изложение „Хемус 2016” в Пловдив представители на правителството обявиха, че през 2015 г. износът на отбранителната индустрия се е увеличил с 50% в сравнение с 2014-а, като продажбите са надхвърлили 649 млн. евро. Някои определиха ръста като лъвски скок, други като бум в износа на оръжие, а трети се възрадваха, че малка България е станала десета в света по износ на оръжие. Всъщност, преди десетилетия обемите на оръжейния износ бяха къде по-големи, но предвид обстоятелството, че до неотдавна се говореше за срив в продажбите на сектора, обявените резултати са действително много добри.

Скок в продажбите на отбранителната индустрия правителството отчита само месеци след публични опасения на външното министерство, че някои дестинациите на нейния износ са „спорни” и обект на политики на отказ или въздържане от продажби. Тогава критиките бяха отхвърлени от икономическата комисия на парламента, а от Министерството на икономиката иронично коментираха, че износът е предназначен за пазари, които добре познават българското оръжие и го купуват години наред, и няма как България да изнася оръжие за Норвегия или Хонолулу.

Сега външното министерство няма забележки, но критики към дестинациите на българския оръжеен износ отправи, само няколко часа преди оповестяването на новите данни, правозащитната организация „Амнести интернешънъл”. Организацията съобщи, че България е една от 12-те държави на ЕС, които от 2013 г. насам снабдяват Египет с оръжие, и настоя за европейско оръжейно ембарго срещу тази страна. По данни на „Амнести интернешънъл”, през 2014 г. България е продала на Египет военни стоки за 51 милиона евро, сред които стрелково оръжие и амуниции за над 11 милиона. Миналата година Египет се споменаваше и в критичните бележки на външното министерство, но трябва да се отбележи, че в данните за 2015 г. той вече не фигурира като дестинация на български оръжеен износ. Най-много българско оръжие се купува от Ирак, Саудитска Арабия, Индия и САЩ.

Причини за възходящото развитие в оръжейния износ са преди всичко повишаващото се търсене традиционните пазари на родната отбранителна индустрия, високото качество на нейната продукция и разкриването на представителства на някои големи оръжейни фирми в чужбина, които позволяват пряко участие в тръжни процедури.

Положителното развитие в сектора има благоприятен ефект върху цялата икономика, но най-вече за националната отбрана. Сериозна част от неговия финансов принос отива за развитие на въоръжените сили, а те навлизат във фаза на превъоръжаване, която няма да е краткотрайна. Разчетите на правителството предвиждат през следващите години военният бюджет да расте непрекъснато, за да достигне през 2024 година 2% от брутния вътрешен продукт. В периода от 2016 до 2018 година разходите за отбрана трябва да бъдат не по-малко от 1,35% от БВП, а до 2020 година – не по-малко от 1,5%. При такава амбициозна програма силните днес резултати на военната индустрия утре може да се окажат недостатъчни.