След като президентът Росен Плевнелиев неочаквано обяви, че по лични причини няма да се кандидатира за втори мандат на изборите наесен, в публичното пространство избуяха различни очаквания и догадки за бъдещия държавен глава. Темата съвпада с тежки спорове около обновяването на Изборния кодекс и повишава градуса на напрежение в политическия живот.

Росен Плевнелиев стана президент като кандидат на ГЕРБ и съвсем логично една от основните догадки след оттеглянето му е каква кандидатура управляващата партия би избрала сега. Хипотезата, че това би могъл да е председателят й Бойко Борисов, изглежда несъстоятелна. В началото на миналия месец самият Борисов заяви, че няма да е кандидат за президент, а после на национален форум на партията допусна възможността ГЕРБ да подкрепи кандидат на друга политическа сила. Някои интерпретираха думите му като анонс към тогавашния ляв партньор на управляващата коалиция – партия АБВ, където апетитите към президентския пост са силни. Твърди се дори, че сондажи в тази посока между ГЕРБ и АБВ е имало, но дори да е така, днес те не са актуални, тъй като АБВ се оттегли от управлението и вече говори за обща лява кандидатура.

Под обща лява кандидатура АБВ разбира такава подкрепяна и от БСП. В БСП обаче не забравят, че АБВ ги напусна в труден за левицата момент и възприемат нейните апетити за обща кандидатура като желание да се възползва от БСП като партия донор на няколкостотин хиляди гласа. Новият лидер на БСП Корнелия Нинова обяви, че ще предложи да бъде направено вътрешнопартийно допитване как и с кого партията да участва на президентските избори, но още преди допитването увери, че няма да се поддаде на несъстоятелни политически сценарии за сметка на социалистите. Така идеята за обща с АБВ кандидатура също изглежда несъстоятелна.

Решението на президента Плевнелиев да се откаже от борба за втори мандат някои свързват с проваления опит на ДСБ да мобилизира в полза на неговата кандидатура „всички проевропейски политически сили в страната“. От ГЕРБ определиха този призив като провокация и интрига. Неодобрение за него изказа и лидерът на Движение „България на гражданите” Меглена Кунева, но отбеляза, че все още е възможна обединяваща кандидатура в Реформаторския блок или в пространството център-дясно.

Не такива обаче са намеренията в средите на националистическите формации, подкрепящи управляващата коалиция. Според лидера на ВМРО Красимир Каракачанов, партията му и коалицията в която тя участва - Патриотичният фронт, трябва да издигнат собствен кандидат за президент.

ДПС, което винаги е било силен фактор в провеждането на президентски избори, на този етап заема изчаквателна позиция и вероятно ще решава дали да има самостоятелна кандидатура или да подкрепи някоя чужда едва след окончателните изменения в Изборния кодекс.

Така, след отказа на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мандат засега има само очаквания и догадки, а потенциалните най-силни претенденти отказват да се ангажират с конкретни позиции за бъдещия държавен глава. Както премиерът Борисов днес се изрази в едно телевизионно интервю, още не е време за избори, нито за кандидатури, и някаква яснота може да се очаква в периода август-септември.