Нова порция критики и забележки получи тези дни България от Европейската комисия в годишните специфични препоръки на Брюксел към всички страни членки. Те не предизвикаха кой знае какъв отзвук в страната. Причините са две. Първо, София вече свикна да бъде критикувана постоянно и за всичко от Еврокомисията и поредният пакет от забележки и упреци вече не прави на никого особено впечатление. Второ, последните препоръки от Брюксел всъщност не казват нещо ново и непознато на властите и гражданите в страната, за повдигнатите проблеми се говори отдавна, уж постоянно се вземат мерки и в крайна сметка всички пак са недоволни.

Това се потвърждава и от факта, че според ЕК България е изпълнила само една от петте препоръки за реформи, отправени й миналата година, с приемането на закона за училищното образование. По останалите четири основни точки, напредък няма и София не може да се справи с поставените й задачи.

Особено тревожно според ЕК е положението с обществените поръчки и по-специално с тези, свързани с изпълнението на кохезионните програми в страната. Липса на административен капацитет, непрозрачност, злоупотреби и отклоняване на средства са открили експертите от Брюксел. И поради незадоволителните резултати настояват за промени в Агенцията за обществени поръчки, за затягане на контрола и за честно определяне на победителите в публичните конкурси за изпълнението на отделните европроекти. Трябва да се отбележи в тази връзка, че в България беше приет нов Закон за обществените поръчки, от който се очакваше да даде инструментите за решаване на тези дразнещи Брюксел постоянни проблеми. Според много наблюдатели и експерти обаче този нов закон не е в състояние да реши всички проблеми и оставя доста отворени вратички за корупция и злоупотреби. Това доказа самият премиер Бойко Борисов, по чието лично нареждане бяха прекратени обществени поръчки за стотици милиони евро. А зам.-председателката на ЕК и еврокомисар по бюджета и човешките ресурси Кристалина Георгиева коментира, че положението наистина е много тежко.

Еврокомисията отправи четири нови препоръки към България – за дефицита в публичните финанси, за подобряване на събираемостта на данъците и ограничаване на сивия сектор в икономиката и за стабилността на финансово-застрахователната система, за подобряване на здравеопазването и за изменения в търговското законодателство.

Че България вече не се впечатлява особено от гневните мълнии, идващи от Брюксел, говори фактът, че на официалното представяне в столицата на специфичните препоръки за страната най-високопоставените български официални лица бяха на равнище зам.-министър. Медиите се задоволиха с кратки съобщения, като обърнаха повече внимание на оповестените на тази среща прогнози на финансовото министерство за очакван за тази година ръст на БВП от 2,9%, което е значително повече, отколкото и най-големите оптимисти очакват от страната тази година. Признак, че на София препоръките отвън вече й идват в повече, е и реакцията на предупреждението, че България трябва да има готовност за действие при евентуален отказ на Турция да изпълнява споразумението си с ЕС за миграцията. Външният министър Даниел Митов коментира, че държавите на първа линия трябва да могат да разчитат на подкрепа от ЕС, за да управляват и защитават външните граници на Съюза, а не да бъдат оставени да търсят индивидуални решения.