През април 2015 г. бившият френски президент Никола Саркози шеговито приветства в Париж премиера Бойко Борисов като „най-оцеляващия български политик“, който никога не губи и винаги побеждава. Едва ли тогава Саркози е предполагал, че след по-малко от година оценката му за Борисов ще се потвърди. Заплашен от Патриотичния фронт, че ако президентското вето върху текстове от Изборния кодекс не бъде отхвърлено, фронтът ще престане да подкрепя правителството, Борисов отстъпи от публичните си позиции в подкрепа на ветото и партията му ГЕРБ гласува в парламента против санкцията на държавния глава. Потвърдена бе не само способността на Борисов да оцелява, но и да го прави на висока цена. А че цената е висока, няма съмнение.

Президентът Росен Плевнелиев упрекна парламента, че, отхвърляйки ветото му заради партийни интереси, е заложил на политиката на противопоставяне за сметка на Конституцията и основни демократични права на гражданите, поради което ще сезира Конституционния съд. Юридически съветник на държавния глава прескочи дори границите на благоприличие заявявайки във Фейсбук, че мисленето на управляващите в парламента показва „тежки ментални увреждания“ и е сведено до елементарните биологични нужди „усвояване и отделяне“. Толкова тежка конфронтация на президентската с изпълнителната и законодателна власт едновременно в България не бе имало.

Отхвърлянето на ветото предизвика гняв и в неправителствените среди. Създадена през 2013 г. за да съдейства на общественото недоволство срещу властта на олигархията и правителството „Орешарски”, сега неформалната организация Протестна мрежа призова и днешните управляващи да подадат оставката, защото били безполезни и "воювали с Конституцията".

Висока е цената на случилото се и за малкия коалиционен партньор на ГЕРБ – управляващото крило на Реформаторския блок. Под натиска на ГЕРБ, в името на целостта на коалицията то също гласува срещу ветото на президента. Това не само изостря противоречията му с опозиционното крило на реформаторите, но и го злепоставя пред българите зад граница, повечето от които са традиционно негов електорат.

Случилото се обаче има не само негативи, но и позитиви за управляващите. Вотът „за“ или „против“ ветото на президента се разглеждаше и като тест за жизнеспособността на динамичните мнозинства в парламента, след като от управлението се оттегли лявата формация АБВ. Развръзката показва, че и без гласовете на АБВ управляващите са способни да взимат решения чрез променящи се мнозинства, формирани в зависимост от целите им. Тази формула на управление досега се оказа издръжлива на какви ли не изпитания, а в случая с отхвърлянето на президентското вето дори привлече към позицията на управляващите и неизменно опониращата им крайна националистическа партия „Атака“.

ГЕРБ не крие, че единствената цел за отхвърляне на ветото е била да се спаси правителството. Сега предстои ново обсъждане на оспорените от държавния глава разпоредби Изборния кодекс, в хода на което управляващите ще се опитат да покажат, че за оцеляването на правителството са били готови да платят висока, но не всякаква цена. Във всеки случай не и цената за ограничаване правата на избирателя зад граница. С оглед на това, чрез желаното от тях „усъвършенстване“ на кодекса ГЕРБ, Реформаторският блок и Патриотичният фронт се очаква да позволят във всички страни в чужбина да бъдат отваряни до 35 избирателни секции, като условие за откриването на секция да е наличието на вече 60, а не на както досега изискваните 100 подадени заявления за гласуване. Предстои и сезиране на Конституционния съд от държавния глава. До президентските избори остават пет месеца, а сагата с променяне на Изборния кодекс продължава.