Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Книга на Георги Бърдаров разказва балканска история за любов и смърт, но и надежда…

Снимка: личен архив

18 май 1993 г., Сараево. Мъж и жена биват покосени от куршуми на моста Върбаня над река Миляцка. Той издъхва на място, а тя събира сили колкото да допълзи до тялото му и да го прегърне...

Историята за трагичната любов на християнин и мюсюлманка от обсадения град Сараево пленява въображението и влиза в сърцето. И когато я чува, Георги Бърдаров разбира, че най-вълнуващите сюжети ни ги поднася самият живот. Затова и решава да замине за Босна – да чуе историята на влюбените от хората, които са ги познавали, но и да почувства раните в душите на преживелите гражданската война. Така се ражда романът му „Аз още броя дните”, чиято премиера ще бъде в края на май.

Когато чух историите на хората, си дадох сметка какво са преживели – това е най-жестоката блокада на град в човешката история, която продължава повече от три години – разказва писателят. – Тогава реших да отида на моста Върбаня над река Миляцка, на който героите ми са опитали да избягат от Сараево, и символично да напиша финала на историята. Но щом стъпих там, се сринах и разплаках заради болката на всички хора. Не случайно една от основните сюжетни линии в романа ми е свързана с корените на омразата на Балканите – как може да сме толкова еднакви като култура, минало, история, страдание, начин да изразяваме емоциите си, а толкова много да се мразим.

Премиерата на романа ще се състои на 19 май от 19,30 часа в „Перото“Етническите и религиозни въпроси, които Георги Бърдаров поставя в романа си, го вълнуват и професионално. Тази материя той преподава в Софийския университет и смята, че няма по-голямо безумие от конфликт на религиозна основа. „Искам да разобличавам тази абсурдност и затова написах романа”, казва той. Ала все още търси източника на омразата.

Може би е в мястото, раздел между два свята – Запада и Изтока, Европа и Азия, християнството и исляма, европейските ценности и Ориента, в резултат на което се получава невероятна смес от етноси, народи и религии. А като се върнем назад в историята, всеки етнос има за какво да връща на другия. Втората причина може би е, че на Балканите сме крайно емоционални хора и е много лесно външни фактори да запалят искрата на омразата.

За да предпази студентите си от грешките, съпътствали балканската ни история, Георги Бърдаров ги учи да приемат промените в света без паника.

Да, огромната миграционна вълна към Европа, както и етническата, религиозната и расовата промяна на населението е факт. Но това се е случвало постоянно в историята и светът ще става все по-глобален и космополитен – просто смесването на населението е неизбежно при сегашните технологии и средства за комуникации и транспорт. Другото важно нещо е толерантността, която сега в Европа, включително и у нас, се е превърнала едва ли не в мръсна дума. А няма по-ценно от това да приемаш другия такъв, какъвто е, разбира се, ако той не посяга на твоето.

В този смисъл скандалното явление „Динковщина”, олицетворявано от ловци на хора по границата ни, говори за отношението ни към другите, но и за отсъствието на държавност, категоричен е писателят.

Романът ми разказва как най-големите издевателства и убийства в Босна са дошли не от официалната армия, а от такива паравоенни организации. Това е показателно и за нас, че буквално нямаме държава, която да се грижи за благосъстоянието на хората, и може да доведе до опасни последствия. А крайният национализъм е ретрограден – колелото на историята не може да се върне към държавите-нации от националната епоха. Ще се върви към нови идентичности и аз съм удивен как някой си представя, че нацията може да бъде вечна. Но Вечният град Рим днес няма нищо общо с Рим на Цезарите и сенаторите. Така че крайният национализъм е опасен и единственото, до което може да доведе, са конфликти, война и кръв, както при разпадането на Югославия.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Стефка Костадинова и Весела Лечева

Весела Лечева оглави Българския олимпийски комитет

Весела Лечева е новият председател на Българския олимпийски комитет. На общото събрание на организацията Лечева, която е председател на Българския стрелкови съюз, надделя над дългогодишния ръководител на олимпийското движение у нас Стефка..

публикувано на 19.03.25 в 14:46
Костадин Костадинов

От "Възраждане", МЕЧ и "Величие" искат референдум за въвеждане на еврото

Внесохме предложение в деловодството на парламента за провеждане на референдум за запазване на българския лев, съобщи председателят на "Възраждане" Костадин Костадинов. Събрахме 52 подписа, посочи той. Костадинов каза, че освен от "Възраждане", са..

публикувано на 19.03.25 в 13:03
Росен Желязков

За кабинета магистралата "Русе-Велико Търново" е скъп проект с международна значимост

Автомагистрала "Русе-Велико Търново" е изключително важен проект от национално значение, който има значимост отвъд границите на България като вертикален коридор от Гърция към Румъния, заяви премиерът Росен Желязков в началото на правителственото..

публикувано на 19.03.25 в 11:40