В дните около големите християнски празници манастирите и храмовете в България се изпълват с хора. Някои са водени от дълбока вяра, други от суеверие или чисто любопитство, трети пък от любознателност и с всяка изминала година поклонниците стават все повече. Сред тях има и много чужденци, привлечени от красотата на българските свети места. От общо 170 манастира в България около 70 се намират на територията на Софийската епархия, обединени под общото название Средецко Светогорие. Те обикалят като кръг столицата, в подножието на околните планини Витоша, Стара планина, Люлин и Лозен и са в непосредствена близост до града. Затова и от няколко години насам, усилията на Столична община и Богословския факултет на СУ „Климент Охридски” са съсредоточени в разработването на поклоннически маршрути до тях. Благодарение на тази инициатива все повече българи, а също и чужденци обръщат взор към софийската Мала Света гора, въпреки че по думите на екскурзовода Георги Тодоров „още много има да се прави в тази сфера, за да се поставят на картата тези светини”.
Разбира се, всеки, който дойде в София първо отива да види главните забележителности – църквата „Св. София”, храм-паметника „Св. Александър Невски”, ротондата „Св. Георги”, „Св. Неделя”. Ето например сърбите са големи почитатели на техните светци и е много важно да се знае, че в София, в храм „Св. Неделя” се намират мощите на св. крал Стефан Милутин. Всяка година, в навечерието на празника на светеца 29 октомври, свалят ризата, с която е облечен и слагат нова. Старата я накъсват на парченца и я раздават на поклонниците. Това би могло да стане един ключов момент в календара на София и тук да се събират хиляди поклонници от Сърбия, от България, пък и от други православни страни. Все пак той е светец, който е признат навсякъде. Би могло частици от ризата на св. крал Стефан да се сложат в малки икони, за да могат поклонниците да си отнесат вкъщи късче от тази светиня.
Храмът „Света Неделя”, в който почиват мощите на сръбския крал св. Стефан Милутин е една от най-хубавите софийски църкви, съградена през X в. Първото й име е на гръцки „Кириаки” и означавало „Господнята църква”, или още „неделя” на български. Мощите на сръбския светец, издигнал приживе множество манастири и църкви, са пренесени у нас по време на чумната епидемия през 1460 г. През 1863 г. са положени в „Св. Неделя”, затова хората дълго време наричали църквата „Св. Крал”. По думите на Георги Тодоров много от софийските храмове могат достойно да се наредят до паметниците от световното наследство. Сред тях се открояват храм-паметникът „Св.Александър Невски”, църквата „Св. София” и ротондата „Св. Георги”:
Това са емблематични, пълни с история и святост реликви от нашето наследство – подчертава екскурзоводът. – Ние много пъти говорим за „Св. Павел” в Лондон, за „Св. Петър” в Рим, за „Санта Мария дел Фиоре” във Флоренция, за Партенона… Ако ги сравним по обективни качества, ще видим, че „Св. Александър Невски” се явява най-голямото постижение в неовизантийската архитектура. В световен мащаб а в края на XIX и началото на XX век строителите на храмове се връщат към този стил и навсякъде се опитват да го пресъздадат, учат се и най-накрая в „Св. Александър Невски” се излива шедьовърът на тази архитектура. И понеже от времето на Византия не се е запазило нещо толкова прекрасно като външна архитектура, това е един от големите бисери за тази епоха. За съжаление, той остава скрит, защото човек забелязва само това, за което е чел и знае. Затова трябва да насочим вниманието на идващите в София да направят сравнение между тази сграда и храмове от готиката, античната архитектура, гръцките храмове, за да видят еволюцията на идеята за храм. Куполът създава съвършената идея за Бог. Знанието създава общата представа, затова трябва да прочетем цялата информация за различните храмове по света, за да разберем какво имаме.
Снимки: БУЛФОТО
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили силите на мрака. Това е един от най-тачените есенни неподвижни християнски празници, наричан още..
"Днес отбелязваме една годишнина: 139 години от Сръбско-българската война и победата на младата Българска армия. Както Съединението е само българско дело, така и победата в тази война е победа само на Българската армия". Това каза пред журналисти..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се провежда до 10 ноември в храм "Св. Прокопий Варненски", като срещите са всяка вечер от 17 часа...
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани,..