Българският енергиен холдинг (БЕХ) получи от група международни банки заем от 535 млн. евро. В БЕХ влизат всички държавни дружества от сферата на енергетиката и общо техните дългове надхвърлят 2 млрд. евро. Най-задлъжняла е Националната електрическа компания (НЕК) и то преди всичко към двете най-модерни американски топлоелектрически централи в страната – над 250 млн. евро.

Ще стигне ли новият заем за погасяване на дълговете на електрокомпанията и изгоден ли е всъщност той за нея? Тези въпроси предизвикаха разгорещени спорове в енергосредите и в медиите, защото няма бизнес или частно лице в страната, което да не ползва електрически ток и всички се интересуват от цените на енергията.

Финансовата криза в българската енергетика не е от днес, не е и от вчера. Това са загуби и дългове, трупани от години поради неефективно управление, раздути разходи, нереални и не покриващи разходите цени. Всички тези въпроси не са само управленски, нито само икономически, а и политически и социални, защото около 1/3 от българите получават от социалните служби енергийни помощи поради невъзможност да си плащат енергийните сметки. Помощи най-вече за ток, който се използва за всичко и постоянно, вкл. и за отопление. Не случайно преди три години първото правителство на сегашния премиер Бойко Борисов падна точно заради масови протести срещу прекалено високите цени не електрическата енергия. Изглежда тогавашният и сегашен министър-председател си е направил правилните изводи и логично на този фон положи значителни усилия да намери начини ако не за чувствително сваляне, то поне за известно задържане на цените на тока на поносими равнища.

Оказа се, че основни виновници за скъпия ток са най-модерните две топлоцентрали в страната, и двете американска собственост. След продължителни и тягостни преговори и увъртания беше договорено те да намалят цените си, но едва след като държавната НЕК си плати дълговете към тях. НЕК обаче вместо пари имаше само още дългове. Толкова много, че й трябваха почти шест месеца да убеди банките да й отпуснат нов кредит без държавни гаранции. В крайна сметка мъките и на американците, и на българските енергетици свършиха и парите се намериха. Въпреки, че са по-малко, отколкото БЕХ първоначално искаше, те са достатъчно НЕК да се издължи към двете централи, а те пък към държавните въглищни мини, които ги снабдяват с необходимото гориво. Всичко изглежда като в приказките, още повече, че БЕХ току що съобщи финансовите си резултати за 2015г., които са доста окуражителни преди всичко с това, че вече има макар и малка печалба, докато само преди година, сметките бяха изцяло в ярко червено. Така или иначе обаче тази минимална печалба няма да бъде достатъчна да се изплати новият заем. Само годишните лихви по него надхвърлят почти два пъти реализираната печалба. С помощта на различни сложни финансови инструменти засега опасността от фалит е поне отложена и остава още достатъчно време да се търсят пътища и решения, които да позволят на българската държавна енергетика да излезе от тунела. Засега този нов заем е само слаба светлинка, която сочи правилната посока на движение.