Захарий Зограф е познат с това, че е експериментирал в най-различни посоки. Създал е и една оригинална декоративна система, с която украсява църквите, в които работи, главно в Троянския и Преображенския манастири. Но бих казала, че той не е по-добрият зограф. В днешно време с най-новите публикации за самоковската школа добре познато става името на неговия по-голям брат Димитър Зограф. Захарий е по-интересен като личност, но творчеството на Димитър стои на много по-високо ниво като обем творчество и като професионализъм. Димитър без апломб (докато неговият брат е много по-експанзивен) внася в църковната живопис много нови елементи, образи, заимствани директно или косвено от Западна Европа. При това в църковната живопис навлизат теми, много популярни през епохата на Българското възраждане. Най-популярните теми са с морално-дидактичен характер, изобразявани в откритите галерии на големите храмове и свързани със Страшния съд, откровението на Свети Йоан Богослов, греховете и пр., които Димитър доразвива след баща си Христо Димитров. Храмовете, в които работи Христо, обаче са много по-малки като обем и като брой. А Димитър, се „развихря” в централната църква на Рилския манастир заедно със сина си Зафир, който след като завършва Санктпетербугската художествена академия се преименува на Станислав Доспевски. Той е от третото поколение самоковски майстори. В Рилския манастир са изписани хиляди квадратни метри стенописи - уникално явление за Балканите от онази епоха. А главният зограф в манастира е бил Димитър Зограф – уточнява събеседничката ни и продължава:
Захарий Зограф е много интересна фигура. Ето един любопитен детайл от неговото житие. В края на неговия живот – през 1851-1852 г. пристига писмо от Света гора за изографисването на откритата галерия на Великата Лавра, изпратено до брата на Захарий – Димитър Христов, Йоан Иконописец и Димитър Молеров от Банската художествена школа. В писмото ги канят да изпишат откритата галерия като молят първо да изпратят свой посредник, който да уговори условията за работа. Предполага се, че те са изпратили да договаря условията Захарий. В крайна сметка цялата работа взима Захарий Зограф без да се съвещава с по-възрастните си колеги. Познавам и едно по-късно писмо на Димитър Зограф, с което той отказва да работи в Света гора, тъй като почеркът на двамата зографи е твърде различен и няма да бъде уместно да работят там двамата.
Географията на работа на творците от Самоковската школа е много широка. Работили са навсякъде из съвременните български земи, в Западните покрайнини, на територията на днешна Македония. На въпроса, дали те развиват някакви чисто български трактовки на образите на светците, проф. Елена Генова посочва, че това е култура, която се развива с хилядолетия и не бива да я разделяме на българска и небългарска. В този смисъл показателна е историята на образа на Богородица Крилата, която можем да видим на територията на днешна Сърбия, в Суковския манастир:
Това е темата Покров Богородичен. Тази тема е чисто украинска. Тя идва от Русия и Украйна. Появата й по българските земи е свързана с женския метох в Самоков. Основателката на метоха е пребивавала в Киев и когато се връща, пренася този култ към Света Богородица Крилата. Тук я изобразяват единствено самоковци. Темата за Покров Богородичен възниква в Русия много рано – през XII век и дълги години се развива там в друг иконографски вариант, не с крила. Оттам тя се пренася в Западна Европа, където е позната като Мадона Мизерикордия, и от Западна Европа отново се връща към Русия и Балканските православни държави. Но в България само самоковци я изобразяват и може да се приеме всъщност за тяхна тема, въпреки че не е с български произход.
Снимки: pravoslavieto.com и архив
Бюст - паметник на водача на ВМРО – Иван Михайлов бе открит в Градската градина на Благоевград. Инициатор за поставянето е и новата политическа емиграция от Македония, предава Радио Благоевград. Бюстът е дело на скулптора Александър Хайтов...
Православната църква отбелязва Въздвижение на Светия кръст Господен. Празникът чества чудодейното откриване на Голгота в Йерусалим на кръста върху който е бил разпнат Исус Христос. Това е един от 12-те големи християнски празници през годината. При..
Нов исторически комплекс в Троян разказва за героизма на местните българи, взели участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата и Втората световна война. В комплекса, посредством възстановки, съхранени артефакти,..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..