Мелодиите от цял свят винаги са били съставна част от музиката на Фонсека. Да не говорим за африканските влияния в кубинската музика въобще. Но за събирач на звуци като него, отвъд неравноделността, важна отлика има и в начините, чрез които се възпроизвеждат ритмите.
Начинът на свирене и звукът на ударните е друг. В Куба, а и в Испания, ръката е в пряк досег с кожата на барабана, докато тук се използват различни палки, откъдето идва по-особения звук.
Което не пречи и той, и негови колеги, като български университетски преподавател, с който Роберто е контактувал, да откриват, че ритмиката, позната на единия, е сходна с тази на другия. Предпочита да нарече това мистерия, както е съгласен с определението на българските гласове като мистериозни. В основата на негов бъдещ план ще има гласове, познати от българо-испанския проект „Еструна":
Днес говорихме да създадем нещо интересно – но държим да го запазим в тайна поради финеса, с който трябва да го изпълним. Но където и да се слушат, всеки ще разпознае това невероятно нещо, което са българските гласове.
За съжаление, светът, в който живеем, е изпълнен с тревоги и насилие и затова посланието на Роберто Фонсека към всичките му слушатели по света е пределно ясно. Насилието не е от днес и от вчера. Нови са само начините, по които това се отразява, както в традиционните, така и в новите медии. За него борбата е важна, доколкото е за свобода и срещу потисничество. Не и когато е война, за да завладееш някого и нещо и да наложиш определена религия. Всеки трябва да си даде сметка, че е човешко същество като другите, че е равен с тях и няма висша религия, която да бъде наложена над останалите. За да завърши, че дори и музиката не трябва да бъде налагана.
Музиката е убежище. С нея изразяваме чувствата, мъките, болките и радостите си. Затова и в музиката можем да се срещнем и да си общуваме без никакви проблеми.
Малко познати произведения в изпълнение на изключителни музиканти очаква столичната публика на 6 ноември в зала "България". Ще прозвучат Вариации върху тема на Франк Бридж, оп. 10 – ранна творба на Бенджамин Бритън , посветена на неговия учител по..
Една от най-красивите, вечни песни на България е "Зайди, зайди, ясно слънце ". Счита се, че като мелодия съществува от поне пет века. У нас е популярна с текст, който се среща в сборника от народни песни и стихотворения "Нова песнопойка", съставен..
Plovdiv Jazz Fest празнува тази година своя десети рожден ден с програма с някои от най-големите имена в света на джаза. Есенното издание ще огласи втория по големина град в България - Пловдив, от 1 до 3 ноември с общо шест концерта в основната..
Концерт и изложба по повод 125 години от рождението на композитора Панчо Владигеров ще се състоят в Малката зала на Румънския Атенеум в Букурещ на 27..
Акустичен поп с корени в българския фолклор – това е музиката, с която сме свикнали да свързваме дуета Димитър и Христо. Те са Димитър Атанасов и Христо..