Съд в Бургас потвърди мярката домашен арест, наложена преди десетина дни на младия българин Петър Низамов-Перата, прочул се с клип във Facebook, който показва как като лидер на отряд за лов на бежанци, заедно с десетина сподвижници той извършва „граждански арест” на трима афганистанци, пресекли нелегално границата. Перата твърди, че е извършил ареста от патриотични подбуди, а съдът – че целта му не е била да защитава държавната граница.

В първи коментар за случилото се,  премиерът Бойко Борисов спонтанно похвали действията на отряда, но и призова участниците да не превишават правата си. Българският хелзинкски комитет поиска МВР да не поощрява националистически организации, които организират отряди по границата. Мярката „граждански арест“ действително съществува в българското право, но според юристите е неприложима спрямо бежанци, дори пресекли границата нелегално.

Подобен „граждански арест” на имигрант скандализира българското общество и в средата на февруари. И тогава, и сега, извършителите бяха криминално проявени лица.  Обществените реакции са противоречиви и варират от възприемане на извършителите като национална гвардия, която трябва да се узакони, до социопати, които си присвояват функции на държавата и трябва да бъдат поставени под контрол.

Че „гражданският арест” на бежанци е незаконно действие беше изяснено още при случая през февруари. Сега, два месеца по-късно, вътрешният министър Румяна Бъчварова определи „гражданските арести” на бежанци като „провокация към властта”, целяща да покаже, че държавата не се справя с миграционния натиск. Това според Бъчварова съвсем не е така, защото през 2015 г. са били регистрирани 30 000 бежанци, а на други 100 000 не е било позволено да минат границата, което показва че „Гранична полиция” е ефективна. Част от парламентарно представения Патриотичен фронт, в лицето на партия ВМРО, наистина смята, че Гранична полиция не успява да гарантира неприкосновеността на българската граница, подкрепя доброволните отряди и им предлага адвокатска защита от действия на прокуратурата. Друга част обаче, в лицето на Националния фронт за спасение на България, възприема тези отряди са „мутренски бригади”. БСП също не одобрява гражданските арести и ги определя като признак за лошо състояние на държавността и охраната на обществения ред. Дясната партия „Демократи за силна България” иска държавата да организира доброволно военно обучение на граждани, които желаят да охраняват границата и да действат от името и по заповеди на държавата, като носят отговорност пред закона, за да няма в този процес самоинициатива.

Колкото и много да се говори по въпроса, не може да се отрече, че в крайна сметка става дума за два нашумели скандални случая, а не за мащабен проблем в охраната на границата. С охраната на границата държавата се справи сама и не зле в самия пик на бежанската криза и няма основания за очакване, че ще престане да се справя сега, когато миграционният натиск спада. Всъщност необходимост от доброволни отряди и полемики по въпроса няма, а има необходимост от по-ясна и широко споделяна национална политика за миграцията.