Твоите лични преживявания могат да се окажат в центъра на драматургията. И това се случва на сцената вече 40 години. Историята на playback театъра в България е много по-кратка – само три години ни делят от откриването на първата такава професионална формация „Тук и сега“. Названието му идва от английското „toplayitback” ( да изиграеш обратно) – импровизационен театър, чийто сценарий са историите на хора от публиката. Тук се цени личният спомен, личното преживяване. Фокусът е върху публиката, върху човека като цяло.

Цвета Балийска-Соколова е основателката на плейбек театър “Тук и сега”. Тя е негова диригентка и единствената българка, обучена от създателя на този вид театър – Джонатан Фокс. Всяка година ходи на семинари и на допълнителни курсове – разказва Константин Кучев, музикантът на формацията. – Ние сме единствените в България, които професионално се занимават с playback, организираме и обучения на желаещи да направят свои трупи.

В началото на едно такова представление има представяне на актьорите в характерния за театъра стил – всеки един на сцената споделя нещо лично, останалите изиграват историята му. Ролята на диригента е много важна, той насочва представлението, вкарва го в определени драматургични форми. Хората от публиката започват да споделят от местата си по нещо кратко, артистите дават своите интерпретации. Най-съществената част на представлението е тази, в която диригентът кани някого на сцената, за да разкаже своя истинска история, като му помага с въпроси. Секунди след като човекът от публиката е споделил своето преживяване, той самият разпределя ролите на артистите и те превръщат разказа му в театър. Но целта е историята да получи нова, метафорична интерпретация, да бъде представена от поне още една различна гледна точка. Така разказвачът на историята вижда неща, за които не е подозирал или не е осъзнавал. И тук е основната провокация, ефектът за него би могъл да бъде катарзисен. В този смисъл playback театърът може да има дори терапевтичен ефект върху преживелия ситуацията, докато за останалите хора от публиката той провокира задълбочен размисъл.

Изключително реално е това, което се случва – продължава разказа си Константин Кучев. – Първия път, когато гледах playback и играха мой спомен, видях други възможности за развитие на случката, за които не знаех. Винаги откриваш по нещо ново за себе си. Всъщност, този театър много прилича на психодрама, но има и публика. Аз съм музикантът, който озвучава този разказ. Аз винаги усещам много силна връзка със случващото се на сцената и тази връзка с течение на времето се засилва. Композирам на място, тук и сега, за хората, които разказват своите истории.

Смях, почуда, въодушевление, тъга, плач, изумление, просветление – емоциите във всяко едно представление са много и преживяванията са винаги уникални. А възможността погледнеш поне за кратко себе си по нов начин, през чужд поглед, е нещо, което си струва да се изживее. Към всичко това се прибавя и подарък – чисто нова песен, само за теб, композирана тук и сега.

Снимки: theatrehereandnow.wordpress.com