Според последните данни на Националния статистически институт, доходите на българите са се увеличили за последните 12 години с цели 40%. Най-голямо е било увеличението след влизането на страната през 2007 г. в Европейския съюз. Всичко това звучи добре и оптимистично. Каква всъщност е реалността ни казва президентът на републиката Росен Плевнелиев, който съобщи, че българите получават едва 47% от това, което средно влиза в джобовете и банковите сметки на европейците. Излиза, че се изкачваме от дъното на финансовата дупка, но сме още много далеч от европейската повърхност – остава ни още повече от половината катерене. Това не е много окуражително на фона на забавящата се икономика, забавяне, което в никакъв случай не обещава увеличаване в близкото бъдеще на доходите, а говори за замразяване, ако не и за нещо още по-лошо, което се случва обикновено навсякъде, когато икономическите резултати се влошат. Експерти вече предупреждават за подобна заплаха.
Така или иначе днес и в момента българинът живее с половината пари на средния европеец. Това очевидно означава, че живее зле по стандартите на съвременното потребителско общество. Това е вярно, но не съвсем, защото реалният живот е винаги по-пъстър, отколкото го показват сухите цифри. Въпреки, че официално около 30% от българите са записани в графата „бедни”, т.е. хора, които не могат да си плащат сами сметките, останалите 70% граждани живеят скромно, но сравнително прилично. Това е видно за всеки, разходил се по улиците на което и да е населено място в страната и посетил дома на някой нормален българин. Това твърдение се подкрепя и от статистиката. В България на практика няма семейство без телевизор, хладилник, печка и пералня. Над половината българи имат домашен компютър и интернет достъп. Колите в страна от 7 млн. души население надхвърлят 3 милиона. Още нещо важно – близо 90% от българите имат и собствено жилище. Всичко това говори за добро качество на живота. Вярно, повечето материални придобивки на хората са от по-евтините модели и марки, колите в повечето случаи са около 15-годишни, жилищата не са няколкоетажни еднофамилни къщи с паркове и езера. Но и в много западноевропейски страни всичко това за мнозинството хора си остава недостъпен лукс.
Интересно е да се анализира произходът на доходите на българите, да се види откъде идват парите в техните банкови сметки. Почти 70% са от заплати, и почти 30% от социални плащания като пенсии, стипендии, социални помощи и други подобни традиционни източници. Едва няколко мънички процента са доходите от ренти, дивиденти, лихви и други екзотични за страната финансови инструменти.
Добри темпове на увеличаване с тенденция за забавяне на скоростта на нарастване на доходите, които в България си остават под половината от европейските и скоро няма да се изравнят с тях – това е положението в момента. С малкото изключение София, където се получават най-високите и почти европейски доходи, увеличаващи се на всичкото отгоре всяка година със завидно темпо.
Българката Дебора Михайлова, която беше жестоко нарязана с макетен нож от приятеля си Георги Георгиев, е една от жертвите на насилие, споменати от Урсула фон дер Лайен в обръщението ѝ по повод Международния ден за премахване на насилието срещу..
От 2025 година в девет столични района ще бъде забранена употребата на твърди горива за битово отопление в сгради с топло- и газопреносна мрежа, съобщи заместник кметът Надежда Бобчева при откриването на кръгла маса “Повече комфорт за по-чист..
Престъпенията в условията на домашно насилие от началото на годината са се увеличили с 54% спрямо м.г., отчетоха от Министерството на вътрешните работи в Международния ден за премахване на насилието над жените. По този повод от днес започва..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..