Той просто се усмихна. В един дъждовен есенен ден в центъра на Прага. И любовта започна с усмивка – усмивката на клоуна.
Малки и големи, цветни и с поовехтял костюм, те надничат с искрящи очи. В Къщата на куклите, където обитателите оживяват щом падне мрак, вие можете да видите клоуните – усмихнатите деца на Ралица Филипова, която със страст колекционира кукли с нарисувани лица. Ала не се бавете, тъй като изложбата „Усмивката на клоуна”, открита в Деня на цирка, ще продължи само до 28 април.
Като дете тя живее съвсем близо до цирка и е привлечена от свят, в който невъзможното става чудо, а цветовете искрят и контрастират с тогавашната сивота. Но най-много я очарова клоунът. Днес смята, че е усещала интуитивно това, което олицетворява той – умението да се изправиш след всяка трудност, да посрещнеш с усмивка превратностите на съдбата и да продължиш напред. Както прави клоунът, дори когато бива сритан на манежа на живота, казва Ралица Филипова и добавя:
Той може би е тъжен и сам, защото не го разбират – как може да се усмихва, когато са го изгонили, когато са го ритнали отзад, когато са го обидили? Наистина тогава той е сам, но вътрешно е винаги усмихнат. Моите кукли също са усмихнати – с изключение на двамата директори. Аз затова и направих изложбата, защото все по-малко се усмихваме. А усмивката се предава от човек на човек и ако успея да заразя хората с усмивка, те също ще я предадат и утрешният ден ще бъде по-усмихнат.
Първия си клоун среща в Прага – той я подкупва с ярките си цветове и усмихнато лице. Вече четвърт век я следва от къща в къща и не ревнува от главоломно увеличаващата се компания. Всъщност колекционерската страст на Ралица Филипова пламва преди четири години, когато съпругът ѝ – телевизионният оператор Олег Иванов, ѝ подарява клоун със син нос. Оттогава привличането е взаимно. Някои клоуни я чакат в очукан куфар на битака, други изравя с безпогрешен нюх от купчините с предмети и играчки. А трети с притихнала душа се молят просто да ги осинови.
Всеки идва със своята история – разказва Ралица Филипова. – Например един от най-последните – зелено-оранжевият, той е много стар. Един ден, беше преди около месец, бях посърнала. И влизам в стаята си в „Детската редакция” на БНТ, а той седи на столче с разкъсано краче. Бяха го сложили срещу бюрото ми! Не мога да опиша каква радост беше - просто денят се преобрази. Веднага го занесох при приятелите си майстори на кукли от ателието на НАТФИЗ. Той се нуждаеше от доста реставрация. И ето го тук.
Куклата с един зелен и един оранжев крачол и вирнати обувки поглежда отвисоко – нали е висящ клоун. Летящият се е обърнал с гръб, нехаейки за посетителите. А Влюбеният се усмихва лъчезарно – та той обича хората, живота, всичко. Най-своенравен се оказва господин със сини панталони, червена папийонка и раиран каскет - той се люлее над вита стълба, върти се накъдето си поиска и толкова му е трудно да стои мирен. Под него на едно от стъпалата са се разположили диригентите – със сериозни лица и развълнувани прически. В това време бебетата кротко спят в куфар.
Каквото и да прави, животът на Ралица Филипова се върти все около децата – автор е на приказки, пиеси, радио и телевизионни предавания, и... 210 клоуни. В предаването „Милион и две усмивки” по БНТ измисля т.нар. клоунска гимнастика и съжалява, че Стивън Кинг е уплашил не едно и две хлапета с измисления клоун То. Но нали именно клоунът е този, който отива при болните деца. Клоунът е призвание, начин на мислене, казва още Ралица Филипова и дава за пример Коко – актьорът Николай Николаев. От няколко години той лекува чрез смехотерапия децата в „Пирогов” и отскоро разплаква възрастните с историите в новата си книга „Аз, клоунът”. Но предстои най-тъжната от тях – Коко скоро ще се раздели с болните деца заради бездушни думи като „изтичащ” и „договор”.
Снимки: Диана Цанкова
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София...