В Клуб „Перото” на Националния дворец на културата бе представен вторият том на една забележителна книга – „Мистерията на българските стенописи”. Той е озаглавен „Свещената история и историята”. Излиза в издателство „Инле”, което отпечата и първия том – „Да докоснеш Бога”. Автори на изданието са д-р Веселина Вачкова, специалист по антична и средновековна история и култура, преподавател в Националната художествена академия и в Гимназията за древни езици и култури, и издателят Марияна Шабаркова-Петрова. Изпод перото на госпожа Шабаркова е излязла книгата „Повече от 100 забележителни манастира в България”, преводи на исторически монографии от френски на български и от български на френски. Идеята за книгата се ражда след дългогодишни изследвания, правени поотделно от двете дами в страната ни и в редица други държави. Ето какво разказва в интервю за радио България Веселина Вачкова:
Вторият том има за цел да представи буквално „диалектите” на църковната живопис, които се налагат с течение на времето. За какво става дума? В началото тя буквално следва максимата „живописта е библия за неграмотните”. Това далеч не го е казал само папа Григорий Велики. И тъй като тя е библия за тях, отначало се рисува всичко: Стар завет, Нов Завет, абсолютно всякакви сцени до ХII век можем да видим. След ХII век има едно голямо разминаване между Изтока и Запада по простата причина, че Изтокът, особено след иконоборството, категорично отказва да изобразява сюжети от Стария завет. (Иконоборството е религиозно-политическо течение в християнството през VІІІ и ІХ век, противопоставящо се на ширещото се и добиващото прилики с идолопоклоничество преклонение пред икони и реликви, а също така на прекаленото им комерсиализиране).
Специално внимание е отделено на две теми – посочва Веселина Вачкова. Едната е как се интерпретира историята на християнските общности в църковната живопис. Например как са отразени съборите.
Вселенските събори са може би най-голямото събитие чак до 843 година (тогава иконоборците са отлъчени от църквата), тъй като съборите създават богословието на християнството. Дотогава има един символ на вярата, който е доста семпъл и в никакъв случай не дава отговори на всички въпроси на вярващите. Другият момент, който е засегнат, е какво е отношението към ктиторите и владетелите. Голямата разлика между Изтока и Запада е, че тук при нас никога светската история не влиза в контекста на религиозната. Запазва се една дистанция. Например никога в една сцена, да речем Рождество Христово, няма да се появи ктитор. Ктиторът може да бъде на отделно пано. Защо? Защото няма да се стигне до обожествяване на властта. Властта винаги ще остане встрани. И в този смисъл една от линиите, която разглеждам в тома, е едно богословие в картини, което определено е богомилско. За какво става дума? Става дума за откровено богомилско богословие, което е адаптирано от официалната църква.
Първият том на „Мистерията на българските стенописи” бе издаден преди две години. Той е посветен на Новия завет, разглеждат се всички сюжети от него, начина, по който те се пресъздават в българската иконография. Във втората част се разглеждат сюжетите от Стария завет. Освен това, тази част е озаглавена „Свещената история и историята”. Т. е. имаме свещената история на библията и, освен това, стигаме до нашата българска история по начина, по който тя е претворена в иконописта, в стенописите – посочва Марияна Шабаркова-Петрова. И още:
Искам да кажа какво е уникалното в тази книга. Първо, ние сме две авторки: Веселина Вачкова, която е много известен медиевист. За мен е чест, че работех с нея, беше удоволствие да си партнираме. Освен това, уникалното в това издание е, че е стъпило на огромен архив, който съм събирала в продължение на около 20 години обиколки из българските манастири и църкви.Този труд е свързан с много снимки, с много информация, която съм събрала. Всичко това, поне от моя страна, беше основата за тази книга. Особеното е подходът в нея. Т.е. в сравнителен план се разглеждат българските стенописи и фрески от други страни. Опитваме се да подчертаем, че българските стенописи са изключително наситени със съдържание и дори в доста аспекти по-интересни от западните. Освен това, акцентираме, че в нашите фрески доста често, почти във всеки сюжет, имаме някакъв античен принос, някакво стъпване на нещо, което е дълбоко в нашите корени и което българските зографи са пренасяли в стенописите. И това е уникална черта в българската иконография.
Снимки: личен архив
Над 150 експоната от 14 български музея ще участват в изложба под наслов „Древна Тракия и античния свят“. Експозицията ще бъде открита на 3 ноември в музея „Гети“ в Лос Анджелис и ще продължи до 3 март 2025 г., съобщават от Националния..
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на..