Семейство Мутафчиеви от 2009-а правят автентично българско козе сирене, не crottin de chevre или корсикански пикантини, а бяло саламурено. И не че не биха могли, за технолог като г-жа Мутафчиева тайни няма. Идеята е всичко да е максимално близко до българския вкус, заради който са член на световното движение Slow Food. Гостуването в София на неговия основател Карло Петрини и последващи техни участия в европейски Slow Food изложения (последното бе AFD Gast във Виена) засилиха интереса ни за среща с тях.
Семейството от години отглежда породата дългокосместа планинска коза. От чистото й мляко те произвеждат уникалното си сирене. Защо предпочитат тази порода, научаваме от стопанина им, г-н Мутафчиев:
Разликата е, че козата е по-издръжлива – при нас са трудни зимните условия и тя е свикнала. Това е стара порода, която не дава много голямо количество мляко, но за сметка на това – много качествено.
В случая става дума за нещо изключително като вкус. Степента на зреене на сиренето обуславя солеността и твърдата консистенция. Въпрос на семейни традиции или на придобити теоретични знания – на този въпрос отговаря отново г-н Мутафчиев, в чието семейство гледането на „стока“ е отколешно занятие:
Като малък ми беше много интересно дядо да ме взима с него в планината. Тогава правеха сиренето в едни дървени качета. То не беше узряло, но за сметка на това пък – много вкусно. Още оттогава си мечтаех да направя нещо по-голямо, което да стигне до повече хора.
Като се каже козе сирене, в съзнанието изникват известните по света марки сирена, но те не са цел за сем. Мутафчиеви. От една страна българският климат прави производството им по-трудно и от друга, не искат да се намесват на пазар с установени традиции и силна конкуренция. И понеже всичко е въпрос на вкус, за сем. Мутафчиеви е важно още от малки децата да бъдат приучвани към оценка на разликите между продуктите, с които се хранят:
Могат и трябва да бъдат научени. Особено ни радват малките деца, които понякога изненадват майките си – уж детето не ядяло сирене, а това козе много му харесвало.
Не само малчуганите карат сем. Мутафчиеви да гледат оптимистично след тригодишния си опит с малката ферма. Според тях все повече българи знаят какъв трябва да бъде истинският вкус на храната им. Немалка заслуга има и движението Slow Food, където споделят сходни идеи с единомишленици в цяла Европа. Chi va piano, va sano e va lontano – твърди италианската пословица, взета на въоръжение от сподвижниците на насладата от истинската храна. А за здравословните предимства на козето пред другите млека е достатъчно да споменем много по-бързото му усвояване от човешкия организъм - 20 минути срещу шесткратно повече за кравето и овчето. Затова казват, че най-близкото до майчиното е козето мляко – казва в заключение г-н Мутафчиев, а ние само съжаляваме, че все още дигиталните технологии и 3D принтерите не ни позволяват да ви го предоставим, за да го превърнете в мезе към някой друг натурален ферментирал български продукт.
5768 граждани на трети страни са направили опит да влязат в страната през месец октомври т.г., което е намаление с 52,6% в сравнение със същия месец на 2023 г. (12 174 души). Задържаните за месеца мигранти са 841, от които 168 на вход, 200 на изход..
След срещата с виетнамския си колега Лъонг Къонг в Ханой президентът Румен Радев изтъкна, че България ще продължи да подкрепя усилията за задълбочаване на сътрудничеството между Европейския съюз и Виетнам, предаде специалният пратеник на БНР във..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на насилието над жени пред столичната Съдебна палата. Целта е да се привлече вниманието на обществото и..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..