Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Новата икономическа прогноза на правителството отхвърля илюзии от миналото

Снимка: архив

Само преди три месеца премиерът Борисов видя реални възможности българската икономика да регистрира ръст от 4,5%. Малко по-късно бяха публикувани окончателните данни на Националния статистически институт за ръста на БВП през 2015 г., които сочеха увеличение от приличните 3%, но все пак много далечни от мечтаните проценти от Борисов. Сега Министерството на финансите оповести актуализиран вариант на тригодишната си макроикономическа прогноза за 2015-2017 г., в който няма и следа от илюзорните премиерски рекордни нива. Точно обратното – оказва се, че върхът вече е отминал и от тук нататък следва забавяне на растежа до и под 2% годишно. Не е много утешително, защото на България като най-бедната и изостанала страна в Евросъюза й трябва да догони по-развитите членки, но с тези мудни темпове на растеж това няма как да стане в обозримото бъдеще и обрича и сегашното, и бъдещите поколения българи на мизерия и бедност. Известни утехи в това отношение се съдържат в плановете за постепенно и изключително скромно повишаване на пенсиите и на минималната работа заплата / МРЗ /. Но процентите увеличение на пенсиите се въртят между 1 и 3% годишно, а на повишаването на МРЗ – около 10%. Това няма как да направи по-щастливи мизерстващите възрастни хора с пенсии от по 150 евро, нито стотиците хиляди нискоквалифицирани работници, получаващи минимална работна заплата от малко над 200 евро.

Новата тригодишна икономическа прогноза на Министерството на финансите обаче не се спира в подробности на такива дребни от макроикономическа гледна точка показатели, а борави с понятия като бюджетен дефицит, инфлация, фискален резерв, външен дълг и т.н. И тук в очите на наблюдателите се набива фактът, че допусканията и очакванията са изключително умерени и не предвиждат както нищо осезаемо добро, така и нищо заплашително и катастрофално. Пълзене по дъното, коментира ехидно един много силно критичен към правителството наблюдател. Бюджетният дефицит ще намалява с по 0,5% годишно, външният дълг ще пълзи нагоре, инфлацията ще бъде почти невидима, безработицата ще бъде поносима и няма да крие заплахи от социални проблеми.

Всъщност сдържаността на предвижданията за икономиката и социалната сфера на Министерството на финансите се подкрепя и от сходна предпазливост от страна на Европейската комисия, като има сериозни индикации, че новият вариант на тригодишната прогноза е разработен съвместно с експерти от Брюксел. Всичко това говори, че тези очаквания са много по-близки до реалността, отколкото премиера Бойко Борисов с неговите фантастични мечти за 4,5% ръст на БВП. Не че не може повече и по-добре. Напротив, България разполага с много неизползвани или зле използвани предимства в икономиката и бизнеса. Тя има изключително квалифицирани инженери и ИТ кадри, българските софтуерни фирми са сред най-успешните стартъпи в света, автомобилната промишленост в страната преживява бум, туризмът се възстановява и се кани да постави нови рекорди по брой на нощувки и приходи, селското стопанство има огромен неизползван биопотенциал и т.н. Тук малка доза позитивно мислене и оптимизъм няма да е излишна, защото добрите идеи имат нужда точно от това.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български вина и биохрани бяха представени в Сеул

Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..

публикувано на 26.11.24 в 15:50

Две комисии към ВСС: Борислав Сарафов има качества да бъде избран за главен прокурор

Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..

публикувано на 26.11.24 в 12:58

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52