През последните години в България демографски и социални фактори водят до изоставяне на много от традиционните овощни градини, отглеждани в миналото. Това намалява сортовото разнообразие и ни лишава от ценни видове овошки. През април 2016 г. ще се проведе кампанията „Кулинарните тайни на природата 3“, която е част от инициативата за опазване на традиционните овощни видове. Целта е да се възстановят изчезващите сортове български ябълкови дървета – „Петровка”, „Айвания” и „Бухавица”, фигуриращи в списъка със застрашени сортове на Министерството на земеделието и храните, а също и други овошки. Инициатори на кампанията са WWF, клуб „Приятели на Врачански Балкан” и верига заведения за хранене, която ще предлага ястия по традиционни рецепти от района на природен парк „Врачански Балкан”. Така ще бъдат събрани средства за каузата. Повече по темата коментира Райна Попова от WWF:

Като отидем в плод-зеленчука и поискаме ябълки, рядко се сещаме да попитаме, откъде идват. В най-честия случай не са български. Сортовете, които ние разпознаваме, до голяма степен, са останали единствено в дворовете на нашите баби и дядовци на село. В магазините ги няма. Затова решихме да създадем тази инициатива, чрез която да обърнем внимание точно на този проблем. Ние целим съхраняване на биоразнообразието, защото, когато тези ябълки изчезнат от дворовете, което неминуемо ще се случи един ден, ще ги изгубим завинаги. Ние искаме да продължим тяхното популяризиране. Всеки може да има принос към това. Не е задължително да сте земеделски производител, за да развиете овощна градина. Като цяло приветстваме подобни самоинициативи, но дори само да посадите няколко фиданки от изчезващите сортове в собствения си двор или пред блока, би могло да подпомогне биоразнообразието.

За да бъдат опазени тези български сортове, ще бъде изградена моделна овощна градина на територията на природния парк. Тя ще е във вид на демонстрационен център, в който от една страна ще могат да се съхранят българските вкусове, а от друга – ще помага за по-добрата информираност на хората. Засега градинката ще бъде поддържана от доброволци. От WWF се надяват някой ден тя да се превърне в генна банка. Но защо е важно да консумираме местни овощни сортове?

Ние израстваме в един и същи климат с видовете около нас, което автоматично ни прави най-подходящи един за друг, пасват най-добре на организма и имунната ни система. Има смисъл да консумираме различни сортове местни продукти, не само, за да подкрепяме местните бизнеси, но и защото за нас самите има значение. Целта на инициативата е да достигнем до повече хора. Потребителят е този, който диктува правилата. В по-големите населени места започва да се развива самосъзнание, че качеството не е обвързано с външния вид. Ние трябва да търсим качеството и да сме готови да платим за него. Не искаме ябълките да са като нарисувани – еднакви, големи и червени.

На същото мнение е и учителят Георги Иванов, който освен с преподаване се занимава и с овощарство, завещано от родителите му. Той отглежда традиционни и по-малко познати сортове ябълки и череши в село Драговищица, Кюстендил. Георги обича да се занимава с градините си, но признава, че трудностите пред българските овощари са големи.

В последните години не се търсят вкусови качества. Хората, които идват да купуват череши искат големина – минимум 25 мм. в диаметър. Мерят ги с шаблони. Традиционната кюстендилска череша, която е безкрайно вкусна, вече не се котира, както преди. Трябваше да се отворят фабрики,например консервна фабрика, която да изкупува и преработва плодовете. Няма никакво развитие. Всичко си е по старому. Например миналата година хората тук набраха по тон, тон и половина череши и в същото време пунктовете за изкупуване затвориха и отказаха да купят. Черешите бяха оставени да стоят в гаражите на хората. Това не са ябълки или орехи, следователно се развалиха за два дни. Подиграват се с нас като отношение и цени.Решението според мен е по-широка реклама на нашата продукция. Трябва да има конкуренция, а не само един купувач на реколтата. Нямаме възможност да сме конкуренти на съседните държави, защото там продукцията зрее по-рано, а и субсидирането е много по-високо, коментира Георги Иванов.

Снимки: wwf.bg и Луиза Лазарова