Новините са две и, както обикновено, едната е добра, другата – лоша. Добрата новина е, че от три години насам безработицата в България постоянно постепенно намалява и според Евростат дори вече е под средната за Евросъюза. Цифрите в това отношение са недвусмислени и доста оптимистични. През февруари безработните в България са били 7,4% и това е най-ниското равнище от септември 2009 г. За сравнение – безработните в ЕС са били 8,9%. Това не може да не радва както управляващите в страната, за които това е явен успех, така и хората, които виждат повече шансове на трудовия пазар. Друг е въпросът, че тези, които са успели да си намерят работа, нямат кой знае какви основания да бъдат щастливи при положение, че средните разходи за труд в страната са едва 4,1 евро на час срещу, например, 41,3 евро на час в Дания. По този показател, за разлика от безработицата, България е твърдо на последното място в Евросъюза и си остава непоклатимо най-бедната страна в обединена Европа. Вярно е, че 4 евро са едно нещо в Дания и съвсем друго нещо в България, където цените са около 60% от средноевропейските страни, но е вярно също така, че и при показателя покупателна способност българите не могат да си позволят да живеят особено охолно.

На какво се дължи това плавно, но доста продължително намаляване на безработицата и има ли то шансове да продължи и да достигне считаните за нормални нива от 4-5%? Основната причина за по-голямото търсене на работна ръка е икономическото възстановяване и преодоляването на финансовата и икономическа криза от 2008-2009г. Бизнесът в страната успя да се адаптира към новите условия на вътрешния пазар, както и в международен мащаб. Нещата вече не са същите както преди кризата, търсенето е свито, големите пазарни пробиви ги няма вече, всичко се развива по-плавно и в по-скромни мащаби. Затова и никой не говори за бум на пазара на труда, а за плавни и постепенни тенденции.

Тук идва мястото за анализ на лошата новина – очакваното и предвиждано от всички експерти и наблюдатели и в страната, и в чужбина забавяне на растежа на българската икономика през тази година. През 2015г. тя се представи доста добре с увеличение на Брутния вътрешен продукт от 3%, тази година се очакват около 2% ръст. Спадът е чувствителен, но не и рязък и за криза не може и да се говори. Напротив, смята се, че тази тенденция много точно отразява развиващия се в глобален аспект процес на адаптиране на икономиките към по-умерените темпове на развитие поради вече достигнатото доста високо ниво на производство, инвестиции и потребление. Всичко това дава достатъчно основания да се смята, че ако не се случи нищо непредвидено и катастрофично в България през тази година, каквато опасност реално има от външното обкръжение, и безработицата ще продължава да намалява макар и с още по-плавни темпове. От общо 248 хиляди българи без работа през втория месец на настоящата година спрямо 252 хиляди през януари и 329 хиляди безработни преди година, те ще достигнат вероятно около 200 хиляди. Това представлява трайно понижение на безработицата в България под психологическото ниво от 300 хиляди за седми пореден месец и доближаване до новото психологическо ниво от 200 хиляди.