Емилия Карабоева: Шофьорите "виждат" много повече от туристите

Ние не се занимаваме с буквалното преминаване на хора и стоки, а с връзката на това физическо преминаване със символичното преминаване или с начина, по който едно общество преминава от една фаза в друга, разказа в предаването "Хоризонт до обед" Емилия Карабоева. Тя е историк , лектор в СУ и автор на изследването "Формални и неформални транснационални мрежи (SOMAT и българските международни шофьори)". 

Около темата за Женския пазар – или Малкия Бейрут и бежанците – трябва да се акцентира на несъответствието между страховете на обществото и малкия брой бежанци у нас и това да се сложи в рамката на все по-мобилния свят, реалност, с която българинът трябва да започне да свиква и да започне да мисли мобилността не като страшна.

Автобусният тур е реализиран в рамките на международния интердисциплинарен австрийско-български проект Stop&Go, в който са се включили изследователи от Австрия, Естония и България.

Емилия Карабоева пречупи настоящия експеримент през опита си в изследването на шофьорския поглед към света и описа мисленето на изследваните от нея шофьори като трансконтинентално. От Ротердам – до Техеран за тях е един район, въпреки културните различия, подчерта Карабоева, изследвала живота на шофьорите и как мобилността влияе върху техния светоглед, както и влиянието на тази мобилност върху живота вътре в страната, като е работила с шофьори на емблематичната фирма "Сомат" в стремежа си да изучава досега им с различни ценностни системи и култури преди промените от 1989 г. По думите ѝ, промените през 89-а са лишили шофьорите от статута им на медиатори, от символичната и материална връзка, която те са реализирали като посредници между два свята.

Меглена Златкова, антрополог, асистент в Пловдивския университет представип накратно изследването си върху хипотетичните "Кули на границата - въображение и проекти на българо-турската граница". 

На фона на негативизма, които поражда границата с Турция, заради страха от мигранти, които биха могли да я преминат, Меглена Златкова, антрополог, асистент в Пловдивския университет представип накратно изследването си върху хипотетичните "Кули на границата - въображение и проекти на българо-турската граница".  Страхът от мигрантите е засега в бъдеще време, доколкото в страната ни засега има само двама презаселени бежанци и в която бежансикте лагери са полупразни. Парадоксално настроенията и медийното говорене показват нива на страх много по-големи отголкото в Гърция или другите европейскси страни където има в пъти повече мигранти.

Софийските хали  са следващата точка в този международен изследователски проект на мобилността. А темата на Елица Станоева, историк, която в момента работи за Центъра за академични изследвания е  "Софийските хали -  от деориентализацията, през социалистическата консумация до неолибералното развитие".

"От Хелзинки до София пеша" е конкретен личен опит на изследователката Люба Деветакова, социолог и докторант по политически изследвания към НБУ, който  служи за основа на интересен анализ върху възприятието на това какво означава "далечно" и "близко".

"Пътеките на градската храна" или как кравата побеждава овцата, козата и бивола в битката да е "животното" на йогурта е темата, представена от Елица Стоилова, асистент в Пловдивския университет.

Велислав Алтънов, антрополог от Института по етнология към БАН пък представи своя анализ също на конкретния му жизнен опит: "Българин на автостоп в чужбина преди '89г. Опит в преодоляването на ограниченията". Преди 1989г. автостопаджийството е било забрането в България, затова групата младежи тръгнали на автостоп през социалистическите страни към Рощок са минавали първите дистанции през Румъния с влак, а после са спирали български шофьори на TIR-ове, които са ги съветвали да вдигат български флаг или български паспорт, за да покажат откъде са и са ги качвали за раздумка по пътя.

Всички изследователи подчертават, че опита от пътуването променя радикално погледа към света и обяснява, защо пътувалите и пътуващите хора имат по-голяма чувствителност включително към мигрантите и бежанците.

Повече за интердисциплинарния проект на Академията за изящни изкуства, Виена и българските участници в него от интервютата и репортажа на Ирина Недева в звуковия файл.