Приветливият нрав и усмивката на Вероника ме впечатлиха, когато преди няколко дни, съвсем случайно, се запознах с нея в центъра на София. Трудно е да срещнеш такава широка усмивка сред забързаните булеварди на града. След кратък разговор разбрах, че се занимава с декупаж. Ха, какво пък беше това? – помислих си. А тя не ме остави да се чудя дълго. Това е приложно изкуство, при което се изрязва мотив или изображение от различен материал – хартия, дърво,кожа, салфетка. След това той се залепя, или с помощта на различни техники, се прикрепя върху дадената повърхност за декориране – дърво, метал, плат, стъкло.


Могат да се украсят какви ли не неща – кутийки за бижута, четки за коса, чинии, вази, бутилки, свещници, часовници, а също и мебели. За някои декупажът е само хоби, но за Вероника е нещо много повече.Тя изработва чудни предмети от 5 години, а отскоро го прави в своето студио за декупаж, рисуване, скулптура и дърворезба „Veronik Art”. Заедно със съпруга й, художника Ангел Боцов, създават това уютно кътче преди близо една година и решават да предадат страстта си на малчуганите от квартала. Сега, всеки ден студиото се пълни с деца на всякакви възрасти, които отиват там, за да разпуснат и да се учат. Дълги години Вероника работи на престижен пост в различна сфера, но в момента се е отдала изцяло на това изкуство. Тя разказва защо:

„Загубих много близък за мен човек и имах нужда да изляза от състоянието, в което бях изпаднала. Като ученичка съм рисувала, но това остана само мое хоби. След смъртта на баба ми, изкуството ме върна отново към живота. Декупажът ми помага да изразя себе си. Докато изработвам нещата, мисля за човека, за когото те са предназначени. Когато липсва настроение, не рисувам. Вярвам, че в изработването се влага душа и емоциите ти се предават на творението ти. Арт клубът е наша сбъдната мечта. Насърчаваме децата да бъдат креативни, да работят в екип и да не се страхуват да споделят идеите си. Обръщаме внимание на всички персонално. Поставените задачи са съобразени с възрастта на дечицата. При малчуганите няма фалш, всичко е истинско. Сред тях аз се чувствам чудесно и ме зареждат. На тях трябва да се казва истината. Признанието на качествата, които са добри у децата, ги мотивира. Вярваме, че мечтите се сбъдват, освен ако сам не се откажеш от тях. В ателието децата имат свободата да бъдат себе си и забравят проблемите си.“

Въпреки че работата с деца не се удава на всеки, Вероника намира пътя към сърцата им и за тях е не само преподавател, но и верен приятел, на който могат да споделят всичките си грижи.

„Нашето мото е „Заедно можем повече”. Според мен солисти трябват само в операта. С каквото и да се занимаваш, ако няма екипност и не си адаптивен към средата, си загубен. Тук трябва да искаш да изразиш себе си и да подариш усмивка. Ние сами изработваме подаръците за близките си хора. Децата подаряват на родители и учители, а те се радват много, защото детето е вложило голям труд. Не се разбира, че е изработено от дете, на много високо ниво са. Много ни беше трудно при създаването на ателието, с цялата бюрокрация и т.н. Но много се радвам, че хора влизат и ни казват „Ние нямаме малки деца, но наистина ви поздравяваме за това, което правите.“ Това ни окрилява. Нямаше деца на познати, които да идват при нас, започнахме от абсолютната нула. Но в деня, в който отворихме клуба, дойдоха деца и до ден днешен сме заедно с тях.“

В днешния дигитален свят е трудно да откъснем децата си от компютрите. Вероника и съпругът й предлагат да не забраняваме ползването му, а да включим интернет като помощник. Малчуганите от „Veronik Art” използват мрежата, за да намират интересни идеи и материали за своите творения. По този начин те използват компютрите за обогатяване на знанията си, а не за губене на време. Ето какво разказа единадесетгодишната Ивет Никифорова, която е редовен посетител на ателието:

„Декупаж е едно от моите любими неща. Много ни е приятно и се забавляваме. Любимата ми част е, когато Вероника ни учи на нови техники.Тук се отпускам и забравям за училищните проблеми. След това ученето и справянето с контролните е по-лесно. Голяма мечта ми е да правя нови красиви неща от стари мебели. Искам да стана дизайнер.“

Арт клубът учи децата на концентрация, развиване на фината моторика, екипна работа и мотивираност, съчетани с психически релакс и удовлетворение от постигнатите резултати. Наскоро сем. Боцови, децата и техните родители събират дрехи и пари за дом за деца, лишени от родителски грижи „Майка Тереза“ в Пловдив. Заедно посещават дома и даряват на децата цял ден на игри, забавления и подаръци. Децата от арт студиото се радват да помогнат на връстниците си в нужда и споделят, че положителните емоции превръщат къщата в дом.