Да пътуваш почти без пари, без да отделяш вредни емисии в природата, а едновременно да можеш да се любуваш на красивата гледка около себе си, е възможно единствено, ако си на път с велосипед. Колоезденето в големите градове на страната се радва на все по-голяма популярност за хора от различни възрасти. Въртенето на педали по пътищата на страната ни обаче крие много рискове. Навсякъде проблемите са еднакви и произтичат основно от това, че велосипедът не е приоритет в основните стратегии за развитие на транспорта. Има неравнопоставеност между велосипедистите и моторните превозни средства по пътищата. Освен това, не е изработен стандарт за поставяне на знаци върху веломаршрутите, макар да са проведени няколко инициативи за маркирането на 100 км от популярния европейски маршрут, преминаващ покрай Дунав. Най-голяма е нуждата от ненатоварени маршрути, по които може да се пътува безопасно на велосипед. Проблеми създава и лошата настилка по пътищата.
Добрата новина според Кирил Калоянов от Българската асоциация за алтернативен туризъм е, че железопътният транспорт у нас не отказва превоз на пътници с велосипед. Но не винаги са обособени специални места за тях и това създава неудобство при пътуването.Преди дни в София се проведе конференция, посветена на проблемите на велосипедния туризъм в страните от Балканския регион. Представителите от Сърбия, Хърватия, Румъния и България представиха своя опит и идеи за развитието на велосипедната инфраструктура. Българското участие в мрежата от веломаршрути върху картата на Европа очертава Кирил Калоянов:
В България северната, южната и западната ни граници са обрамчени от двата европейски веломаршрута. Дължината на дунавския участък е около 600 км. Другият, наречен „Пътят на Желязната завеса”, много често криволичи и пресича границата, а българският участък в него е над 1000 км. Проблемът в случая е, че е върху планински терен и е подходящ за по-тясна група от добре подготвени и екипирани туристи. На европейско равнище има публикувани подробни карти на двата маршрута, като реално те се посещават от чужденци. Но у нас няма поставена сигнализация и не е изградена нужната инфраструктура за туристите.
Делян Тодоров е представител на сдружението „Вело Русе”. Край града преминава европейски маршрут, който свързва Атлантическия океан с Черно море. Обозначен е като EuroVelo 6. Целта на русенския велоклуб е да направят града „велосипедна столица” в българския участък на Дунав. „Нашият участък е много привлекателен за велосипедистите, защото преминава през живописни гледки” – казва Делян Тодоров:
Българският маршрут преминава покрай Дунав и приключва в Силистра. Този участък се използва от местните хора. Западните туристи разполагат с карти, но у нас няма обособена инфраструктура, а се използват автомобилните пътища. Маршрутът не е обезопасен. Нашето сдружение се стреми да дава актуална информация за пътищата, които трябва да се избягват от велосипедисти и за тези, които не са толкова натоварени и могат да се използват. Иска ни се промените за велосипедистите у нас да настъпват по-бързо, но опитът показва, че след всяка смяна на управляващите ние трябва всеки път да им разясняваме ползите и целите на велосдружението. Това отнема много време, но не губим надежда.
Подобни проблеми има и на срещуположния бряг на Дунав. Споделя ги представителят от Румъния Мирча Крисбасану от Cycling Romania:
Във винопроизводителната област близо до Дунав, недалеч от Букурещ, се фокусирахме върху развитието на вело и екотуризъм едновременно. С помощта на Европейската доброволческа служба изградихме 7 веломаршрута с асфалтова и офроуд настилка. Поставихме знаци и маркирахме маршрутите. Около 500 човека дойдоха да тестват трасето през първата година, след това броят им се увеличи на повече от 1500, и то само за година. Това е пример за възможностите, които крият малките населени места за развитие на туризма, чрез създаване на нови маршрути, непознати и привлекателни за велосипедистите.
За ръст на заплатите от поне 10% във всички бюджетни сфери и по-значително увеличаване на доходите в образованието, здравеопазването и МВР през 2025 г. настояват от профсъюза КНСБ. В Бургас лидерът на синдиката Пламен Димитров обяви, че при..
Българката Саша Безуханова, международно признат мениджър в дигиталната индустрия и филантроп, беше отличена с престижната международна награда Women in Tech Global Lifetime Achievement Award 2024 за цялостен принос за ролята й за развитие на..
Днес се навършва една година от отвличането от хутите в Червено море на двама български моряци като част от екипажа на кораба Galaxy Leader. По този повод молебен за здравето и спасението на сънародниците ни беше отслужен в моряшкия храм "Свети..
В Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ в София тази вечер от 18:00 ч. ще бъде представена книгата „Десет велики българолюбци“ на..
Започваме новата работна седмица с истории за българската демокрация – преди и сега. Колко различни са лозунгите от..
През нощта ще бъде ясно и почти тихо и след полунощ на места около водните басейни и в низините ще започнат да се образуват мъгли или ниска облачност...