Напоследък в България се чуват противоречиви изявления на официални лица за евентуален строеж на заграждение по границата с Гърция. Премиерът Бойко Борисов даде да се разбере, че евентуално би било изградено съоръжение от лек тип „Бруно“. Още преди Борисов за такова говори в парламента и министърът на отбраната Николай Ненчев, но отказа подробности за дължината и разположението му по съображения за конфиденциалност. За евентуално изграждане на ограда по границата с Гърция публични изявления направи и шефът на парламентарната комисия по вътрешни работи, Цветан Цветанов, от което личи, че въпросът се обсъжда сериозно на различни нива.

Изявленията съвпадат с момент, когато МВР отчита двойно по-малко задържани нелегални мигранти. Миналата седмица те са възлезли на едва 68 души, докато за предходната са били 144. Спад на задържаните има в предишните седмици. Същевременно, „самоволно напусналите” домовете на Държавната агенция за бежанците през изминалите седем дни са над 300, докато за предишния отчетен период са били двойно по-малко.На самата българо-гръцката граница от началото на годината са задържани 134 души, а в края на 2015 година са отчетени близо 480.

Изграждането на ограда по границата с Гърция би представлявало, от друга страна, отстъпление от досегашната позиция на правителството, че такива съоръжения по вътрешните граници на ЕС, каквото се явява тази с Гърция, не бива да има. Заради това разбиране на първата среща на ЕС с Турция тази година България се дистанцира от позициите на Вишеградската четворка. Изграждане на подобно съоръжение днес би било признак и за недоверие към способността или готовността на Гърция да охранява границата си с България. Недоверие към Гърция, която е член и на ЕС и на Шенген, съвпадащо по време с публични заявления за доверие в Турция, която не е член на ЕС.

Но по въпроса в правителството има и обратно виждане. Вицепремиерът и вътрешен министър Румяна Бъчварова каза в неделя, че България няма основание за подобна мярка, защото границата й с Гърция е вътрешна граница на Европейския съюз и към момента рискът от мигрантски наплив през нея е по-скоро потенциален, отколкото реален. Според Бъчварова,няма основания и за недоверие към Гърция, с която България е в постоянен и действен контакт по въпросите на бежанската вълна.

За какво тогава става дума?

Явно намаляването на миграционния натиск засега не отменя опасенията от пренасочване на бежанската вълна от предишния т.нар. балкански маршрут към България. В изявленията си премиерът Борисов отбеляза, между другото, че той също е против гранични съоръжения с Гърция, но „хората очакват границата да бъде защитена“. Подсказа, че има предвид хората от градчето Кресна, които неотдавна протестираха срещу евентуално изграждане в района им на център за прием и разпределение на бежанци, за каквито съоръжения правителството впрочем призна, че е взело решение. Но тези претенции на хората не попречиха наскоро България да отклони идеите на Вишеградската четворка за ограда с Гърция. Защо София променя позицията си сега, свързано ли е това, и как, с ученията с участие на жандармерия и военни в граничните райони с Гърция и Македония, с модернизацията на летището „Безмер“ и адаптирането му за разполагане на стратегическа транспортна авиация? Предстои да научим.