Депутатите се разкаяха и закриха скандалната временна комисия „Турция – Русия”, която те самите създадоха на 19 февруари, за да разследва дали тези две страни се намесват или не във вътрешната политика на България. Така изпаднаха в смешна и конфузна ситуация. Решението за такава комисия беше безпрецедентно в новата българска история, а и не стана ясно какво по-конкретно и как тя трябваше да проверява.
Идеята за нейното създаване възникна, след като опозиционната партия ДПС свали от поста своя лидер Лютви Местан, а той потърси закрила в турското посолство в София. По-късно Местан учреди своя партия в България с подкрепа, както се твърдеше, на Анкара. Русия пък беше „добавена” от Реформаторския блок, според който български политически партии системно прокарват в страната ни интересите на Москва.
Реакцията на Анкара и Москва не закъсня. Турският посланик в София Сюлейман Гьокче определи съмненията за вмешателство на неговата страна във вътрешната политика на България като „много тъжни и жалки”. Кремъл пък обвини България в „неомаккартизъм” и определи създадената от Народното събрание комисия като „нелепа” и „проява на цинизъм” в навечерието на 138-та годишнина (3-ти март) от освобождението на България от турско иго благодарение на победата на Русия във войната с Турция.
Но имаше и една неочаквана реакция, тази на премиера Бойко Борисов. Той строго размаха пръст и укори депутатите от неговата партия ГЕРБ, че са сгрешили, гласувайки за създаването на комисията. Нищо добро няма да излезе от тази комисия, каза Борисов, припомни, че едва е успял да „укрепи” отношенията с Турция и Русия и се разпореди тя да бъде закрита. Така и стана миналата сряда, с гласовете на тези, които я създадоха.
Може би най-точна е оценката на академик Георги Марков, изтъкнат български историк: Тази комисия беше излишна, има други органи на държавата, които знаят доколко влиянието на Русия и Турция в България преминава линията на закона. А е известно, че Русия и Турция добре пропагандират в България, защото имат своите механизми за икономическо, политическо, верско и културно влияние. Лидерът на националистическата партия ВМРО Красимир Каракачанов е на друго мнение: Такава комисия трябва да има, но не да се фокусира само върху Турция и Русия, а да обхване и други страни, включително САЩ, съседни държави и някои страни-членки на ЕС, които по брутален, безпардонен начин се намесват във вътрешните работи на България.
Бутафорията около мъртвородената парламентарна комисия „за проучване на факти и обстоятелства, свързани с твърденията за намеса на Турция и Русия във вътрешната политика на България”, навежда на два тъжни извода. Единият е, че с неадекватното си поведение, родните депутати могат да навредят, включително и без да искат, на националните интереси на България, както в непосредствен така и в дългосрочен план. И второ, харизматичният сегашен премиер започва все по-често да решава еднолично какво и как да гласуват депутатите, което е вредно за една парламентарна демокрация, при това членуваща в Европейския съюз.
Коалицията "Продължаваме промяната"-"Демократична България", която се нареди втора на парламентарните избори на 27 октомври, прие поканата за среща, отправена от първата сила - ГЕРБ-СДС. "След седем парламентарни избора диалогът между първите две..
Учредена днес партия "България може" излиза на българската политическа сцена с амбиция да даде алтернатива на избирателите, които не се чувстват представени в политическия живот. Нейни лидери са политическият и икономически анализатор Кузман Илиев и..
Приключи плановият годишен ремонт на шести енергоблок на единствената българска АЕЦ - "Козлодуй". След проверка от ядрения ни регулатор в 10:07 ч. блокът е включен в електроенергийната система на страната. Освен извършения ремонт с цел повишаване на..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..