Проектът за изгаряне на 180 000 тона на година от столичния боклук в инсталация към „Топлофикация София” бе обсъден от експерти на Международната конференция „От отпадъци към енергия – технологии, проекти, нови възможности за общините и бизнеса”, която се проведе в столичния хотел „Балкан”. Инсталацията за изгаряне на RDF отпадъци ще бъде използвана за преработка на смет към топлинна енергия. Какъв ще е положителният ефект коментира д-р инж. Васил Петров, ръководител на проекта от страна на „Топлофикация София”:

Екологичният ефект е, че имаме трайно решение за битовите отпадъци в София. Знаем за препълнените депа. Инсталацията ще замени стари амортизирани съоръжения. Тя ще има по-ниски нива на вредни емисии, в сравнение с досегашните съоръжения, изгарящи природен газ. Социалният ефект - няма да се използва природен газ, ще бъде спестен, което ще помогне да се сформира по-ниска цена за населението. Даже да има ескалация на цените на природен газ, това  няма да повлияе. Икономически – тази инсталация ще е благоприятна инвестиция за „ТЕЦ София” и ще се даде възможност дружеството да стабилизира финансовото си състояние. Има смисъл и от разделно събиране. Така ще се осъществява рециклиране и ще се получава повече RDF, който да се оползотворява.

На конференцията бяха представени няколко примера за действащи подобни инсталации в чужбина и техният ефект върху околната среда и икономиката. Експертите обобщиха, че използваните технологии предотвратяват прекомерно замърсяване. Инж. Герхард Лое, който от години проектира и конструира фабрики за преработване на отпадъци в енергия, коментира възможностите за София:

В днешно време технологиите са много развити. Мисля, че хората не бива да се притесняват. Безопасно е. Мога да дам пример с Франкфурт. Там има такава фабрика. Беше се създала коалиция между Консервативната партия и Зелената партия. Зелените бяха абсолютно „за” проекта. Видяха позитивите и разбраха, че е необходимо, стига да се прави, както трябва.

Някои столичани обаче съвсем не са съгласни с експертите и са сигурни, че ги очаква по-замърсена околна среда. Те протестираха пред хотела и връчиха „златен противогаз” на заместник-кмета на Столичната община Мария Бояджийска за принос към обогатяване на софийския въздух с химични вещества. Хората смятат, че финансовите икономии се поставят пред здравето. Софиянци се оплакаха, че билетът за участие на конференцията, близо 500 лв., е непосилен за тях и по този начин мнението им остава нечуто. Гражданските групи настояват за провеждане на широко обществено обсъждане за управлението на отпадъците в столицата, защото това засяга бъдещето на града.

Данита Заричинова от неправителствената организация „За Земята”, която участва в протеста, коментира проблемите:

От екологичен аспект – замърсяването на въздуха. Според доклада фините прахови частици, диоксините и други замърсители ще бъдат под допустимите норми за индустриално замърсяване в Европейския съюз. Но не се зачита това, че върху вече силно замърсения въздух от автомобили, индустрия и битово горене ще се сложат още замърсители. Тази зима замърсяването с фини прахови частици достигна 5 пъти над нормата, без инсталацията да работи. Притеснява ни също икономическият аспект – ще се горят материали, които могат да бъдат рециклирани – хартия, метали, пластмаса, а и хранителни отпадъци, които могат да се използват за производство на биогаз. Вместо като граждани на Столична община да получаваме приходи от рециклиране и компостиране, ще имаме много разходи. Ако „Топлофикация София” спечели финансиране, то първоначално ще е от ЕС, но оперативните разходи ще бъдат за сметка на данъкоплатците. Да плащаме със здравето си е най-лошата печалба. Освен това, никъде не се  споменава, че София е в котловина, а това е важно. Дават за пример Виена, където горят отпадъци в центъра, но в София – цялото замърсяване остава тук.

Като решение от сдружение „За Земята” предлагат разделното събиране на отпадъците  от източника, като дават за пример Любляна, Словения  – столица с „Нулеви отпадъци”. „Нулеви отпадъци” е стратегия, комбинираща повторно използване, поправяне, рециклиране, обезвреждане и компостиране, с индустриални практики като елиминиране на токсини и промяна в дизайна на опаковките.