Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

ЕС и Анкара създадоха нова ниша в икономиката – търговия с мигранти, България е в схемата

Анкара и Брюксел си „стиснаха ръцете” за сделката с бежанците, но въпросът за това, какви ще са дългосрочните й последици и кой ще плаща за тях, остава открит.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Пазарлъкът приключи в петък, преди четири дни. Брюксел и Анкара се договориха да започне търговията с мигранти. България, като страна-членка на ЕС, е в схемата. Наблюдатели определиха този пазарлък като циничен. Вероятно не са далеч от истината. Но едно е сигурно, след 18 март Европейският съюз не е същият.

Каква е договорката между председателя на Европейския съвет Доналд Туск и турския премиер Ахмет Давутоглу? На първо място, считано от вчера, Гърция вече може да връща нелегалните мигранти, пристигащи на нейните острови, обратно в Турция. За всеки един от тях ЕС ще приема от Турция по един легален бежанец, като максималният брой ще е 72 хиляди, които ще бъдат разпределяни в страните-членки. Вторият елемент от споразумението е ЕС да изплати 3 милиарда евро на Турция, формално за обслужване на мигрантите, настанени в лагери на турска територия. Когато тези пари свършат, ЕС се ангажира до края на 2018 година да подготви изплащането на още 3 милиарда евро. На трето място, през април се отваря глава 33 по преговорния процес, отнасяща се до бюджета, за приемане на Турция в ЕС, а до края на юни турските граждани ще могат да пътуват без визи в ЕС.

Анкара много добре знае, че със сегашната си вътрешна политика се отдалечава все повече от критериите за членство в ЕС. Отварянето на преговорна глава след преодоляване на френското вето, нищо не значи. Анкара също много добре знае, че за да отпаднат визите, трябва да покрие още 35 критерия, а за това е необходимо много време и добра воля. Връщането на нелегалните мигранти от гръцките острови в Турция пък не е проблем. С едно тескере издадено за часове, всеки нелегален може да стане легален мигрант и изпратен официално в ЕС.

И така, основното се оказаха парите. Анкара постигна своето, получава 6 милиарда евро от европейския данъкоплатец срещу 2,7 милиона бежанци, настанени в лагери на турска територия. Но Брюксел не трябва да се заблуждава, че плащането се изчерпва със шестте милиарда. Тези лагери вече са се превърнали в „средство за производство“. Произвежданата от тях „стока“ – разбирай заплаха, че мигрантите могат да бъдат пуснати към Западна Европа – ще трябва все пак да бъде пласирана и в бъдеще.

На втория рунд в Брюксел за пазарлъка с Турция, България беше представена от премиера Бойко Борисов. След първия рунд, които се проведе на 7 март, Борисов изпрати писмо до Брюксел, в което се настояваше да се връщат в Турция нелегалните мигранти не само от гръцките острови, но и от границата на България с Турция. Това искане на практика не залегна в споразумението, но Борисов не се ядоса и не наложи вето. За успокоение, беше договорено Анкара да не допуска отварянето на нови миграционни маршрути към България. След като Туск и Давутоглу си стиснаха ръцете, българският премиер излезе от срещата, без да прави изявления пред журналистите.

Засега паричният принос на София в „търговията“ с мигранти е скромен на фона на милиардите евро. Става въпрос за 5,9 милиона евро. Но прогнозите са тази сума да се утрои през следващите година-две. Също по квотния принцип за релокация, България ще приеме 1200 бежанци, от договорените 72 хиляди. Колкото до обещанието Турция да не допуска мигранти към границата с България, София потвърди, че армията и гранична полиция остават там, защото както самият Бойко Борисов каза, процесите по границата са неконтролируеми.

След 18 март 2016 година Европейският съюз стана по-крехък и уязвим. Отказа се от свои ценности градени с години. Брюксел беше морален пътеводител но днес търгува в храма, включително и с тези, които потъпкват елементарни човешки права в своята страна.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български ученици разработват проект за откриване на противопехотни мини

На прага на първия учебен ден въпросите около светлото бъдеще на българското образование са все по-актуални, а отговорите – все по-мъгляво пожелателни. И сякаш все по-често дочуваме в тази сфера на обществото ни ехото на израза "Преходът мина. Да..

публикувано на 10.09.24 в 17:15

Българите са с най-много здравословни проблеми в Европа

България е една от водещите страни в Европа по най-голям брой здравословни проблеми на глава от населението. Данните бяха изнесени по време на 11-я Годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, който се провежда в Бургас под..

публикувано на 10.09.24 в 13:10

Българският климат е благоприятен за развитието на медицински туризъм

Съчетанието от благоприятен климат, красива природа и многобройни минерални води и лечебна кал в България благоприятства развитието на курортното лечение. По време на 11-ия Годишен конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, д-р..

публикувано на 10.09.24 в 12:24