Изненадващо за мнозина, през изтеклата седмица управляващите и опозиционните сили в България показаха, че могат и да са единни. На конференция в Европейския парламент в Брюксел евродепутати от управляващата партия ГЕРБ и от опозиционните БСП и ДПС настояха за „преосмисляне” на мониторинга на ЕК върху съдебната система и вътрешния ред в България. Противно на здравата логика, на фона на отрицателни оценки за хода на съдебната реформа в страната и на продължаващи и неотхвърляни от никой критики за корупция по високите етажи на властта, организаторите пледираха мониторингът да бъде преосмислен и дори отменен, защото вреди на България в международен план, не дава очакваните резултати, а даже е дискриминационен, тъй като не се прилага спрямо други държави от ЕС със сходни проблеми. Прозвуча парадоксално, но от по-малкия коалиционен партньор в управлението – Реформаторския блок, се обявиха против. Реформаторите смятат, че цел на искането за отмяна е да се запази статуквото в правосъдието и вътрешния ред, където въпреки критиките на ЕК, няма действия за напредък. Раздор пролича и сред представителите на Темида. В Брюксел за отмяна на мониторинга пледираха не само евродепутати, но самият главен прокурор и други висши представители на съдебната власт. В София обаче изтъкнати магистрати изразиха несъгласие с тезите им, отбелязвайки, че проблемът не е в наблюдението на ЕК, а в наблюдаваните национални институции. Последното становище се споделя и от по-голямата част от обществото, защото според социологически проучвания 80% от българските граждани имат доверие в европейския мониторинг и го възприемат като гаранция, че и в България ще има реформи… В крайна сметка ЕК не отстъпи пред натиска за отмяна на мониторинга и заяви, че той ще бъде прекратен, когато се изпълнят целите му. Развръзката показа, че сме били свидетели на един безсмислен епизод в българския обществено-политически живот и на своеобразен опит за прехвърляне на проблемите в правосъдието и вътрешния ред „от болната глава на здравата“. Но епизодът е и разочароващ, защото недвусмислено показа липса на воля за реформи и силно желание да се съхрани едно статукво, което от години спъва нормалното развитие на България.