Дефлацията, т.е. понижението на цените, е много противоречиво явление. От една страна, поевтиняването би трябвало да радва потребителите и да води до купуването на повече стоки и услуги за повече пари. От друга страна, дефлацията говори точно за обратното – за слабо търсене и недостиг на клиенти, което свива бизнеса.
Дефлация в България националната статистика отчете и за месец февруари 2016 г. Така е почти всеки месец от близо две години насам, но нито потребителите изглеждат доволни, нито бизнесът отбелязва някакъв по-съществен спад на оборотите. В крайна сметка изглежда, че всички са се адаптирали и приели постоянния спад на цените. Още повече, че много често домакинствата на практика не усещат поевтиняването, защото цените на едни стоки спадат, но на други растат и се получава един вид баланс в потребителската кошница.
Доста приятна изненада в тази светлина е, че въпреки обезкуражаващия за бизнеса спад на потребителските цени, Брутният вътрешен продукт нарасна през миналата година с рекордните за последните 6 години три процента. Основната причина е растящият износ, но какво ли би било увеличението, ако имаше и малка доза полезна и стимулираща инфлация!?
Основната причина за дефлацията е световното понижение на цените на петрола и другите енергийни ресурси. В България вече са регистрирани вторите най-ниски в Европа цени на горивата по бензиностанциите. Това поевтиняване засегна и цените на газа, които предстои да спаднат следващите месеци с още близо една четвърт. А това неизбежно ще се отрази и на другите видове енергия, електрическата и топлинната по-специално, които много зависят от цените на газа. Т.е. и тук откриваме предпоставки за по-нататъшна дефлация.
Министерството на финансите и Българската национална банка обаче прогнозират за годината като цяло слаба инфлация от около 2%. Откъде ще дойде тя, е трудно да се каже, но от повишаване на потребителското търсене едва ли, защото покупателната способност на българите си остава изключително слаба, колкото и малко пари да имат, те предпочитат да ги влагат в банките въпреки почти отрицателните лихви по депозитите. Очевидно е, че по-голямо търсене на български стоки и съответно леко повишение на цените, може да се очаква единствено при износа. А той расте и осезателно дърпа икономиката напред. Явно обаче това няма да бъде достатъчно, след като почти всички наблюдатели и експерти смятат, че тази година Брутният вътрешен продукт на България няма да успее да отбележи толкова висок ръст колкото миналата година и ще бъде под 3%. Дефлацията изяжда растежа.
Престъпенията в условията на домашно насилие от началото на годината са се увеличили с 54% спрямо м.г., отчетоха от Министерството на вътрешните работи в Международния ден за премахване на насилието над жените. По този повод от днес започва..
5768 граждани на трети страни са направили опит да влязат в страната през месец октомври т.г., което е намаление с 52,6% в сравнение със същия месец на 2023 г. (12 174 души). Задържаните за месеца мигранти са 841, от които 168 на вход, 200 на изход..
След срещата с виетнамския си колега Лъонг Къонг в Ханой президентът Румен Радев изтъкна, че България ще продължи да подкрепя усилията за задълбочаване на сътрудничеството между Европейския съюз и Виетнам, предаде специалният пратеник на БНР във..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..