Договорките на ЕС с Турция за преодоляване на миграционната криза, постигнати на 7 март в Брюксел, продължават да са обект на критики, а някои държави дори остро им се противопоставят. Унгарският премиер Виктор Орбан например заяви, че страната му няма да участва в схема за директно приемане на сирийски бежанци от територията на Турция. Кипър каза, че няма да вдигне ветото си от продължаване на преговорите за приемане на Турция в ЕС заради опасения, че това ще накърни шансовете за сключване на споразумение за обединяването му. Резерви има и България, ако съдим по някои официални изявления на София пред новата среща на върха на ЕС с Турция.

В писмо до председателя на Европейския съвет Доналд Туск премиерът Бойко Борисов поиска ЕС да предвиди защита на всичките си външни граници с Турция. Според Борисов ЕС трябва да подпомага всички държави на предна линия в противостоенето на бежанския наплив, да не се съсредоточава само в охраната на гръцко-турската морска граница, а преговорите му с Анкара да касаят и граница на съюза с Турция в Черно море. Според наблюдатели тези изисквания София са равнозначни на искане за гаранции, че Турция ще спира мигрантите не само в посока към Гърция, но и към България. София смята още, че отмяната на визовия режим на ЕС с Турция не следва да се обвързва само с дати, а и с резултатите от прилагането на споразумението между Турция за реадмисия. България не е против откриването на нови преговорни глави за приемане на Турция в ЕС, но смята, че установеният досега механизъм в това отношение трябва да бъде спазен, а не да се променя в зависимост от бежанския проблем. Инак би се компрометирал преговорният процес с други държави.

България обаче има претенции и по отношение на контрола, който ЕС ще оказва занапред по външните си граници. На срещата на вътрешните министри от ЕС българската делегация изрично настоя, че защитата на външните граници трябва да е „споделена отговорност”. Така с езика на дипломацията българската страна изрази несъгласие с предвиждането на ЕК бъдещата Европейска агенция за гранична и брегова охрана да има правомощия, които да са за сметка на националния суверенитет в охраната на границите, дори и те да са външни за ЕС. В този контекст София е против идеята директорът на агенцията да може да взема еднолични решения и настоява за по-голяма роля на държавите-членки, когато се вземат решения за разполагане на европейски гранични сили по техните граници. София смята също, че бъдещата европейска гранична и брегова охрана трябва да включва не само страни от Шенгенския договор, но и такива като България и Румъния, за да не се превърнат те в буферната зона на ЕС. Според българската страна, опазването на шенгенските граници не може да се превръща в абсолютен приоритет, изключвайки от него страни, които също са външна граница за ЕС. И още по-малко, ако се наложи спорната идея при определени гранични усложнения новата европейска агенция да може да се намесва дори без да е поканена от съответната засегната държава членка на ЕС.

Отворените въпроси пред поредната среща на ЕС с Турция тази седмица са твърде много и твърде сложни, за да очакваме окончателно уреждане на материята изведнъж. Става въпрос за проблеми, пред които досега Европа не се е изправяла и които трябва да се решават с една нова, обща европейска политика, която да е синхронизирана с интересите на всички заинтересовани държави.