Ако се разхождате непринудено в центъра на София и някой неочаквано ви снима… това може би е Вихрен Георгиев. Преди време той създава Фейсбук страницата People of Sofia („Хората на София“) като заимства идеята от Humans of New York („Хората на Ню Йорк“). Негова страст е да снима хората по столичните улици, а идеята за страницата е спонтанна. В момента тя се радва на повече от 92 хиляди харесвания. Личният албум People, в който са събрани улични фотографии на Вихрен, е първата стъпка. Също така има и собствен уебсайт. Откъде идва любовта му към снимането?

Още от малък съм запален по фотографията. Ходих на кръжоци в училище. После доста дълго време изобщо не снимах. Даже нямах камера. Преди около 10 години започнах да се занимавам любителски. И сега покрай People of Sofia… отговорност си е, не е просто ей-така. Хората очакват да се качват снимки.

Разглеждайки страницата, човек остава с впечатлението, че голям екип се занимава с поддържането й, със снимането, с обработването на фотосите и т.н. Но учудващо Вихрен успява да се справи с всичко сам, а това даже не е основната му работа. Той предпочита да работи без екип, защото се притеснява от творчески разногласия. Фотоапаратът е почти винаги негов спътник, а снимките никога не са планирани. Те са плод на интуиция и на емоциите, които го вълнуват в момента.

People of Sofia ме научи да съм по-търпелив. Да съм по-уравновесен, защото аз бях човек на крайностите. Помага ми повече да се замислям за хората. Станал съм по-детайлен, българите не сме такива. Ние сме „или – или”, „черно и бяло”, за нас няма нюанси и детайли. Както няма абсолютна истина, така и за един човек не можеш да кажеш със сигурност какъв е. Той сега е един, в дадена ситуация е друг. Българите са много категорични. Неточни сме и крайни, когато коментираме хора. Даваме квалификации, което е неправилно.

Въпреки многото фенове и техните положителни коментари, Фейсбук страницата се сблъсква и с хейтърство. След публикуването на снимки от миналогодишния гей парад вероятно предварително организирани групи атакуват снимките в страницата с негативни коментари, критики и доклади към Фейсбук. Вихрен смята, че това не е редно и  винаги се обръща към хората с уважение, цени индивидуалните предпочитания на всеки. Досега самият той не е имал пререкания с хора, които е снимал на улицата, а само няколко души са го помолили да свали фотографиите им от интернет. Младият мъж възприема снимките като изкуство и съхранени емоции, уловили духа на града.

Винаги основната ми цел е, когато човек се види на снимката, да се хареса. Имало е снимки, които, колкото и да искам да кача, преценявам, че човекът не е излязъл добре и не я качвам. Винаги подхождам с уважение към хората. Много хора са ми казвали, че снимките са страхотни, доста хора си ги слагат за профилни снимки. Това говори само за себе си.

За разлика от „Хората на Ню Йорк”, „Хората на София” не залага на портретни снимки, а по-скоро на спонтанни моменти от живота на столичани. Кратките интервюта на Вихрен с личности, които му се струват интересни и отзивчиви, допълват идеално снимките и допринасят за колекцията от емоции, улавящи духа на града. „Хората на София” вече е и книга, която обрисува градската среда и динамика, с много снимки на хора и ситуации, но залага още повече на личните истории на софиянци и гостите на столицата.