Влизам в многопрофилния медицински комплекс за семейно здраве и на вратата ме посрещат две руси близначета, на по около 5 месеца, и баща им. Количката им е крайно модерна – на два етажа. Единият близнак лежи на горния етаж, а другият отдолу, по съседски. Близнакът от горния етаж се смее и гледа палаво, а другият се мръщи, защото изпуска клюките. С дарена от бебетата усмивка се запътвам към кабинета на Таня Милачич, доктор по ембриология и ръководител на ембриологичен и андрологичен сектор към комплекса. След дълго лутане по лабиринтите на болницата се срещам с нея и нямам търпение да ми разкаже кога и защо избира да се развива точно в тази професия:

Когато бях на 14 години, гледах документален филм за ин витро. Направи ми много голямо впечатление. Споменаха, че биотехнолозите „правят“ бебета ин витро и още тогава се запалих по това. Вече знаех, с какво искам да се занимавам. Преподавателите в Биологическия факултет обаче ми казаха, че това е много малък сектор в България, и че основно медици се занимават с това, а не биолози. Според тях нямаше да мога да се реализирам.

Въпреки моментното разочарование, Таня успява да осъществи желанието си и се издига в кариерата си. Независимо от завладяващите дела на работното място, Таня бърза да си тръгне от болницата, за да влезе в роля номер две за деня – съпруга и майка. Преди години семейство Милачич много искало да има деца и работело усилено по въпроса. След доста дълго чакане съдбата решава да дари Таня и съпруга й не с едно, а с две момченца-близнаци. Също толкова сладки като тези, с които се запознах в комплекса. Радостта е голяма, но ежедневието бавно, но прогресивно отново завладява Таня.

За себе си осъзнах, че, тъй като се върнах на работа много рано – едва 9 месеца след раждането, много неща от контакта с децата ми липсваха. В момента се опитвам да ги наваксам. Осъзнавам, че времето не може да бъде върнато назад, въпреки че единият ми син обещава да изобрети машина на времето, с която да ни направи по-млади един ден.Пожелавам на всеки да изпита щастието от това да има деца и да успее да ги възпита добре.

В момента близнаците са на 8 години, ходят на училище, но и на много извънкласни дейности: баскетбол във вторник, тенис в четвъртък, уроци по литература в петък, домашни по немски и математика в събота, а след ученето – разходка в парка, каране на колело или кънки на лед. С тях винаги са и техните родители, които са намерили ключа към това как да разпределят времето си между работата,  децата, ежедневните битови дейности като готвене, чистене и малко почивка. Всяка сряда Таня работи от сутринта до късна вечер върху тежки казуси, свързани с професията й, а поне 3 пъти годишно участва в научни форуми и конгреси, свързани с репродуктивното здраве, стерилитета и др. Досега е участвала в над 50 такива срещи, като е изнасяла лекции и научни доклади, основно в  Европа. Била е модератор на сесии и организатор на конгреси в България, а от три години и в Европа – тази година в Хелзинки (към Европейската асоциация по човешка ембриология). В момента е организатор на две сесии по ембриология на XVII конгрес по стерилитет на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ). Дейността й включва покани на лектори, определяне на теми, настаняване, модериране на английски език и много други.

Въпреки претрупания график, Таня винаги намира време за позитивни емоции. Ето какво отговори тя, когато я попитах кой е любимият й момент от работата:

Благовещение, когато ние се свързваме с всички семейства, на които сме помогнали. Болницата се изпълва с деца. Даже настръхвам, когато го казвам, но във всеки коридор има бебета и пораснали деца. Обикновено има много смях, много музика и веселие. Това ме зарежда позитивно, макар много от хората да не знаят кой стои зад лабораторията. Те имат контакт предимно с лекуващите лекари. Въпреки че не ни познават по имена или лица, срещата е изключително зареждаща, защото тя дава надежда и стремеж да продължаваш напред.

Д-р Таня Милачич посвещава себе си на децата и на изкуството да създава живот, а това за нея е ключът към щастието.