Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Обелиск насред царевичака – гледки от „Римска“ България

БНР Новини
Малката базилика в Пловдив

Представете си, че трябва да влезете в обрасла с трънаци царевична нива. Защо ли? За да снимате един запазен от римско време обелиск, част от мавзолей на жрец. Не се шегувам, това се случва с издателите на албума A Guide to Roman Bulgaria. С изключение на археолога Милена Райчева, те са ви познати от наскоро представения подобен албум A Guide to Thracian Bulgaria.

И за да не избираме забутания в царевичака между селата Мусина и Лесичери в Северна България обелиск за символ на римското наследство в България, поглеждаме към корицата с другия археолог в екипа, Димана Трънкова. Оттам ни гледа мозайка на елен от Малката Базилика в Пловдив:

Единственият римски обелиск в България се намира в царевична нива до Павликени
Еленът е символизирал няколко неща: едното е желанието на новопокръстените да приемат Христос чрез кръщението и да се пречистят, но другото възможно тълкуване, гледайки това еленче, е, че в ранното християнство на елените се е приписвало свойството да изсмукват с дъха си змиите изпод земята. И понеже змиите са символизирали Сатаната, елените са се превърнали в символ на победата над злото.

Гр. Кула
Признавам, второто тълкуване, освен по-непознато, ми е и по-близко – особено в днешни дни. Подобно на елен, фотоокото на Антони Георгиев ни води сред останки от паметни битки, водени, да не забравяме, също срещу превъплъщения на злото. Военни лагери и фортификации можем да открием на няколко километра от магистралата за Бургас (Кабиле), но и по дунавското и черноморското крайбрежие. По-малко известни са тези в Кула (откъдето е името на града), Силистра, Свищов, Русе, Балчик, Бяла.

Силистренската гробница
Детайл от стенопис в Силистренската гробницаВъпреки че римските базилики са сред най-известните запазени архитектурни паметници у нас от края на Античността и началото на Средновековието, заслужава си да обърнем внимание и на фрески като тези в Силистренската гробница, изпълнени с флорални и птичи мотиви, но най-вече на хора. Димана ни обръща внимание на детайли, които за лаиците едва ли говорят много, като например мъжката прическа на един от прислужниците на семейната двойка, за която е била предназначена гробницата:

Тя ни показва, че той не е местен, не е тракиец, но не е и римлянин. Той е гот и е прислужник – в гробницата е нарисувана и прислугата на починалата двойка.

Макар открита през 40-те години на миналия век, гробницата е сравнително неизвестна, както и цялостното римско наследство на Дорусторум. Епископският център по време на ранното християнство Силистра дава по време на гоненията при император Диоклециан в края на ІІІ век 12 мъченици, които не са искали да почитат римския император като бог, както е било прието. Като част от Римската империя, градовете по сегашните български земи са изглеждали по същия начин като другите градове от римско време, латинският е бил преобладаващ в днешна Северна България. В Южна това е гръцкият (с изключение на някои много важни декрети). А причината, както споделя Димана, е че „римските управници са били достатъчно интелигентни да знаят, че не могат да насадят латинския в градове – люлка на гръцката цивилизация“.

Римска вила, Павликени
Неслучайно градът с най-добре запазено и експонирано римско наследство в България – Пловдив – е в центъра на книгата, но и се препоръчва от авторите й за първа дестинация на чужденците, които имат малко време. Учудващо, вторият избор е свързан с малко известното северно градче Павликени, носещо името си от павликяните (арменски еретици-гностици), които го създават. През 70-те години на миналия век иманяри попадат на големи количества керамика и археолозите след тях откриват римска извънградска вила, в която е имало активен център за производство на керамика. Продукцията й, от тухли до детски играчки, е стигала до Крим. В началото на 80-те там се създава музей на открито:

Детски играчки, Павликени
Тази къщичка, която се вижда, е направена от намерени на място парчета керамика без научна стойност. Имало е пещи и демонстрации на всеки етап от процеса с деца от училището по керамика в недалечния град Троян. Всеки от VIP-посетителите е могъл да си направи тухла и да си я надпише. Сега тухлите са подредени в стена, като тръгнете от Людмила Живкова (дъщерята на комунистическия диктатор Живков, министър на културата по същото време, б.а.) и стигнете до въпросните иманяри и сладкото им признание „ние бяхме първи“.

Е, и за нас е гордост да сме първите, представили този албум сред неговите бъдещи читатели от цял свят.
Снимки: Антони Георгиев



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Мария Бакалова връчва Голямата награда на фестивала на Илия Алеков, представител на филма за България.

Филмовата драма "Лимонов" спечели голямата награда на “Синелибри“ в София

Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..

публикувано на 27.10.24 в 18:48

Честваме 165 години от рождението на езиковеда Александър Балан

На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..

публикувано на 27.10.24 в 15:28
Кадър от документалния филм „Да летиш с плавници“

“Док-Арт-Фест” представя български документални филми в Берлин

Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..

публикувано на 27.10.24 в 11:33