Представете си, че трябва да влезете в обрасла с трънаци царевична нива. Защо ли? За да снимате един запазен от римско време обелиск, част от мавзолей на жрец. Не се шегувам, това се случва с издателите на албума A Guide to Roman Bulgaria. С изключение на археолога Милена Райчева, те са ви познати от наскоро представения подобен албум A Guide to Thracian Bulgaria.
И за да не избираме забутания в царевичака между селата Мусина и Лесичери в Северна България обелиск за символ на римското наследство в България, поглеждаме към корицата с другия археолог в екипа, Димана Трънкова. Оттам ни гледа мозайка на елен от Малката Базилика в Пловдив:
Еленът е символизирал няколко неща: едното е желанието на новопокръстените да приемат Христос чрез кръщението и да се пречистят, но другото възможно тълкуване, гледайки това еленче, е, че в ранното християнство на елените се е приписвало свойството да изсмукват с дъха си змиите изпод земята. И понеже змиите са символизирали Сатаната, елените са се превърнали в символ на победата над злото.
Признавам, второто тълкуване, освен по-непознато, ми е и по-близко – особено в днешни дни. Подобно на елен, фотоокото на Антони Георгиев ни води сред останки от паметни битки, водени, да не забравяме, също срещу превъплъщения на злото. Военни лагери и фортификации можем да открием на няколко километра от магистралата за Бургас (Кабиле), но и по дунавското и черноморското крайбрежие. По-малко известни са тези в Кула (откъдето е името на града), Силистра, Свищов, Русе, Балчик, Бяла.
Въпреки че римските базилики са сред най-известните запазени архитектурни паметници у нас от края на Античността и началото на Средновековието, заслужава си да обърнем внимание и на фрески като тези в Силистренската гробница, изпълнени с флорални и птичи мотиви, но най-вече на хора. Димана ни обръща внимание на детайли, които за лаиците едва ли говорят много, като например мъжката прическа на един от прислужниците на семейната двойка, за която е била предназначена гробницата:
Тя ни показва, че той не е местен, не е тракиец, но не е и римлянин. Той е гот и е прислужник – в гробницата е нарисувана и прислугата на починалата двойка.
Макар открита през 40-те години на миналия век, гробницата е сравнително неизвестна, както и цялостното римско наследство на Дорусторум. Епископският център по време на ранното християнство Силистра дава по време на гоненията при император Диоклециан в края на ІІІ век 12 мъченици, които не са искали да почитат римския император като бог, както е било прието. Като част от Римската империя, градовете по сегашните български земи са изглеждали по същия начин като другите градове от римско време, латинският е бил преобладаващ в днешна Северна България. В Южна това е гръцкият (с изключение на някои много важни декрети). А причината, както споделя Димана, е че „римските управници са били достатъчно интелигентни да знаят, че не могат да насадят латинския в градове – люлка на гръцката цивилизация“.
Неслучайно градът с най-добре запазено и експонирано римско наследство в България – Пловдив – е в центъра на книгата, но и се препоръчва от авторите й за първа дестинация на чужденците, които имат малко време. Учудващо, вторият избор е свързан с малко известното северно градче Павликени, носещо името си от павликяните (арменски еретици-гностици), които го създават. През 70-те години на миналия век иманяри попадат на големи количества керамика и археолозите след тях откриват римска извънградска вила, в която е имало активен център за производство на керамика. Продукцията й, от тухли до детски играчки, е стигала до Крим. В началото на 80-те там се създава музей на открито:
Тази къщичка, която се вижда, е направена от намерени на място парчета керамика без научна стойност. Имало е пещи и демонстрации на всеки етап от процеса с деца от училището по керамика в недалечния град Троян. Всеки от VIP-посетителите е могъл да си направи тухла и да си я надпише. Сега тухлите са подредени в стена, като тръгнете от Людмила Живкова (дъщерята на комунистическия диктатор Живков, министър на културата по същото време, б.а.) и стигнете до въпросните иманяри и сладкото им признание „ние бяхме първи“.
Е, и за нас е гордост да сме първите, представили този албум сред неговите бъдещи читатели от цял свят.
Снимки: Антони Георгиев
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София. Биеналето, както и в предишни негови издания, няма тема. “Целта е да се даде възможност на..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София...