Медийни публикации, разказващи как млад мъж на име Динко залавя нееднократно мигранти по границата ни с Турция и ги малтретира, предизвика през изтеклата седмица остри полемики в България. На подхвърлената от Динко идея за доброволни отряди, които да преследват нарушители на границата срещу заплащане за всеки задържан, във Фейсбук откликнаха множество симпатизанти, готови заедно с него да създадат такива формирования и дори определиха датата за това – 11 март.

Същевременно различни обществени организации и граждани застанаха на обратния полюс. Асоциацията на европейските журналисти – България, осъди категорично репортаж, позволил си да възхвалява използването на физическо насилие от Динко и да го представя като „супергерой“. Фондация „Български адвокати за правата на човека“ призова, от своя страна, вътрешният министър и главният прокурор да спрат насилието срещу бежанци по границата и определи идеята за ловене на мигранти от доброволни отряди като незаконна. Според фондацията, ако не бъде предотвратена от органите на реда, подобна инициатива може да доведе до непредсказуеми и трагични резултати. Различни юристи коментираха, че Динко трябва да бъде обвинен в незаконен арест, защото макар и да са пресекли границата незаконно, заловените от него имигранти са търсели убежище и не са извършили престъпление.

Прокуратурата обаче отказа да се самосезира за действията на Динко, защото липсвали доказателства за саморазправа. Направиха се и опити за политизиране. От левицата определиха действията на Динко като неприемливи, но ги отдадоха на усещане за липса на защита от властите, което подтиквало гражданите към крайни действия. Националисти се опитаха да съживят идеята за доброволни патрули с аргументи, че държавата е абдикирала от задълженията си и в днешните трудни времена трябва да се разчита на съдействие от гражданите. Че в България няма нужда от „ловци на мигранти“ се вижда от всеки. А че не е абдикирала от отговорностите си за охрана на границите, държавата показа през тази седмица дори с това, че променяйки Закона за отбрана и въоръжените сили подсили способностите за реакция в това отношение, позволявайки по преценка на МВР в граничната охрана да участва и армията. Същото през седмицата направи и съседна Сърбия.

Казусът „Динко“ всъщност може да възприемем като своеобразно продължение на честото публикуване на куриозни истории за залавяне на имигранти от ловни дружинки. Изострената чувствителност и особеното внимание, което той заслужи, са обясними най-вече с тревогите, които в българското общество предизвикват разнообразните прояви на безпрецедентния миграционен натиск, на който е изложено от години. Да не забравяме, че според социологически проучвания сред българите преобладават онези, които изпитват резерви към приема и интеграцията на чужденци в страната.